— Мистър Еванс моли, ако имате време, да наминете към бюрото му.
Молбата на мистър Еванс е само галантна форма на заповед, затуй тутакси се отправям към кабинета му. Намирам председателя заедно с Райман и Уорнър край ниската масичка, обилно гарнирана с бутилки уиски и чаши. Чашите са значително повече от присъствуващите лица, от което би следвало да се предполага, че заварвам епилога на някаква делова почерпка.
— А, ето го и нашия Ролан — възклицава дружелюбно председателят. — Вземете си чаша, драги, и седнете за малко.
Изпълнявам нареждането и разквасвам устни в животворната напитка.
— Казах «за малко», защото имам един проект… — подхваща отново Еванс.
— Нашият шеф току-що сподели едно свое лошо предчувствие — уточнява с относително естествен смях Райман.
— Именно, именно… — кима председателят. — Какво ще кажете за една малка разходка сред природата?
— Само това, че съм поласкан от вниманието… и че се боя да не бъда излишен.
— Излишен? — вдига вежди Еванс. — Как така излишен?
После той неочаквано избухва в смях:
— Чухте ли какво каза?… «Да не бъде излишен»… Ха-ха, вие даже не разбирате, че сте най-необходимият в целия екип… центъра на веселбата… ха-ха… душата на компанията…
Уорнър и Райман изписват насила по лицата си някакви криви усмивки, убедени навярно, че намеците на шефа са малко преждевременни. Подобна мисъл минава вероятно и на Еванс, защото той наново става сериозен и дружелюбен и като надига дългата си снага към тавана, извиква:
— Да вървим, господа Работното време мина
Долу при колите избухва малък спор на куртоазия. Еванс държи да се настаня в ролс-ройса му, но аз настоявам да взема собствената си кола, защото на връщане имам работа.
— О, не се безпокойте за връщането. Оттук нататък ние имаме пълна грижа за вас — възразява Еванс, поддържан от двамата си помощници.
В края на краищата те все пак отстъпват и аз потеглям сам, следвайки бляскавото черно купе. Странна работа, всички наоколо се боят да не офейкам — и Ван Алтен, и Едит, и сивокосият, и тия тримата, и никой не ще да повярва, че не мисля да офейкам и че ако съм искал да офейкам, нямаше да чакам да ме водят под конвой сред природата.
Казвам «под конвой», защото съвсем ясно различавам в огледалото трета кола отзад и дори виждам лицето на човека при кормилото: едно бледо, продълговато лице, полузакрито от големи тъмни очила.
Половин час по-късно ролс-ройсът забавя ход и спира пред железните врати на вилата в гората. Вратите тържествено се разтварят, за да пропуснат трите коли, а после отново се затварят и ние оставаме в поетичната изолация на влажния парк и на ранната есенна здрачевина.
Вътре обстановката е малко по-приветлива поради ярката светлина на големия полилей и обилната бутилкова украса на кръглата масичка, но нещо все пак липсва в настроението на компанията. Роволт понечва като прилежен домакин да напълни чашите, обаче Еванс го спира с нетърпелив жест:
— Остави това После.
И понеже бледоликият се готви да се изпари, председателят добавя, като ме посочва с ръка:
— Вземи му оръжието
Не обичам да ме пребъркват и затуй сам подавам пистолета си. Което не пречи на това животно Роволт все пак да ме опипа набързо за проверка.
— Е, да сядаме — предлага шефът.
— И аз ли? — питам скромно.
— Разбира се, разбира се Нали ви казах, че вие сте центърът на веселбата. Сядайте и почвайте — промърморва тоя път без сянка от веселост Еванс.
— Какво точно?
— Каквото смятате, че ще бъде интересно за нас.
— Нямам представа за интересите ви.
— Уорнър, помогнете му да се ориентира в интересите ни.
— Вижте, Ролан — обажда се Уорнър. — Откъдето и да почнете, все ще трябва да кажете всичко. Ако сега премълчите нещо, ще се наложи да го изплюете после. Така че спестете ни въпросите и говорете ясно и изчерпателно: кой, кога и как ви е възложил задачата, откъде сте почнали и по какъв начин сте продължили, чрез кого и с какви средства сте поддържали връзка, какви сведения сте предавали и тъй нататък… Вие не сте дете и знаете отлично какви въпроси хора като нас биха задали на човек като вас. Тъй че задавайте си ги наум и отговаряйте гласно.
— Именно: отговаряйте по въпросника — кима Еванс.
— Мога ли да запаля? — питам.
— Можете. Само не ни разигравайте — измърморва шефът.
Запалвам и отправям към председателя възможно най-прямия си поглед:
— Ако желаете, да бъда искрен докрай, трябва да ми осигурите разговор на четири очи. Има подробности от лично естество, които мога да изложа само пред вас.