— Нима толкова? — учудва се почти искрено Еванс.
— О, не, много повече Обаче аз имам предвид само документите, до които сме се добрали напоследък.
— Какви документи имате предвид по-точно?
— Ами например тия — отвръщам, като вадя от джоба си и подавам по едно копие от негативите на Фурман младия.
Председателят разгръща небрежно копията и бегло ги преглежда на светлината на полилея.
— Наистина любопитно — отвръща той, като прибира лентите в джоба си.
— Съвсем като гангстерски филм — съгласявам се. — Вие, разбира се, не си правите илюзии, че това, което току-що напъхахте в джоба си, е само едно от многото налични копия.
— Вероятно — кима Еванс. — Но какво значение? Тия неща, както знаете, са обичайна практика в търговията.
Той запалва цигара, отпраща в лицето ми гъста струя дим и ме поглежда с лек интерес, сякаш да види няма ли да се закашлям.
— Не знам как е в търговията, обаче при вас не става дума за търговия. «Зодиак» е разузнавателна централа, подведомствен институт на ЦРУ, и бюджетът на «Зодиак» е част от бюджета на ЦРУ. Следователно вие сте си присвоили крупна сума държавни пари, тъй крупна, че дори цялото ви семейство да се състои от генерали и сенатори, пак не бихте могли да спасите кожата.
— Въпрос на гледна точка… — промърморва небрежно Еванс.
— Въпрос на неизбежност — поправям го. — При това вашата корупция е стигнала дотам, че вие с оглед на лично облагодетелствуване сте си затворили очите пред влизането на чужд агент в централата ви.
— Имате предвид себе си?
— Не. Имам, предвид Ван Вермескеркен. Някои от най-едрите ви печалби идват от сделки с предприятия на Федералната република и това е лесно обяснимо, ако се вземе под внимание, че сте назначили за търговски директор на «Зодиак» един човек на Гелен…
— По-тихо — промърморва сухо Еванс. — Не изпадайте в патос.
— И едно последно нещо — казвам, като още повече понижавам глас: — Не си въобразявайте, че моите шефове ще се задоволят да изпратят на вашите шефове сведенията за дейността ви. Тия сведения ще станат достояние за опозиционния печат както в Америка, така и в Западна Европа. Ако имате малко въображение, можете да си представите и без моя помощ размерите на скандала.
— Хм — изръмжава председателят. — Вие почвате да ме плашите.
— Съвсем не. Искам просто да ви разясня, че вашето положение не е по-различно от моето.
— Мерси, че ме поставяте до себе си — забелязва студено шефът.
— О, нямам никакво намерение да се домогвам до висотите ви. Нито до материалното ви благополучие. Но що се отнася до работата, трябва да ви кажа, че аз имам тъкмо вашия чин, полковник Еванс, и че шефовете ми държат на мене вероятно не по-малко, отколкото вашите на вас. Ударът, за който става дума, е готов за действие като зареден пистолет и единствено моето завръщане здрав и читав може да осуети натискането на спусъка.
Председателят мълчи, потънал в креслото, после разтърква с върха на пръстите челото си, сякаш масажира мислите си, и произнася тихо:
— Размяната, която ми предлагате, не е равностойна: вие сте в моите ръце, а не аз във вашите.
— Това е само видимост. Аз съм толкова във вашите ръце, колкото и вие в моите…
— Не се залъгвайте с илюзии — възразява спокойно Еванс. — Бъдете реалист. Вашият удар изисква време и доколко тоя удар ще ме засегне, е още въпрос. Разликата между нас е там, че аз съм още жив и още дълго ще бъда жив, а вие само подир една моя дума ще прескочите в компанията на Ван Алтен.
— Щом така виждате положението, значи, напразно съм си хабил приказките — казвам безучастно, като угасям в пепелника поредната угарка. — Добре, произнасяйте думата си.
— Не бързайте, за това винаги има време — усмихва се с машинална усмивка председателят. — Мисълта ми е, че за да бъде размяната равностойна, трябва да добавите нещо от своя страна.
— Какво например?
— Например отговорите на въпросите, които ви постави Уорнър.
Поклащам отрицателно глава, но шефът бързо добавя:
— Не става дума за подробности, а за някои неизбежни уточнения.
— Вижте, Еванс, мисля, че разбрахте какво представлявам, и следователно трябва да ви е ясно, че няма да научите от мене нищо повече от това, което сам желая да кажа.
— Да, но и вие трябва да разбирате положението ми. Аз може да съм шеф, но не съм с неограничена власт. Как си въобразявате, че мога да ви пусна пред очите на помощниците си, без дори да съм измъкнал от вас основното?