Джеймс Хадли Чейс
Няма орхидеи за мис Бландиш
Глава първа
Всичко започна през едно лятно юлско утро. Слънцето изникна рано от утринната мъгла, а обилната роса вече леко се изпаряваше от тротоарите. Въздухът по улиците беше спарен и неподвижен. В силни горещини с безоблачно небе и топли, натежали от прах ветрове беше минал един изтощителен месец.
Бейли влезе в гостилницата на Мини, като остави Стария Сам заспал в пакарда. Чувстваше се отвратително. Снощи се бе наливал здравата и горещината не му бе от полза. Имаше чувството, че устата му е птичи кафез, а очите му смъдяха.
Гостилницата беше празна. Бе още рано и жената току-що бе привършила с почистването на пода. Бейли тръгна предпазливо по влажната повърхност, като леко бърчеше нос от застоялата миризма на готвено и пот, изпълваща помещението.
Блондинката, която се бе облегнала на тезгяха, го посрещна с такава усмивка, че той мислено я сравни с пиано. Тя бе поработила върху себе си, докато придобие вид на кинозвезда, но когато човек се доближеше до нея, не беше нищо особено. Потупа твърдите си жълти къдрици и се протегна така, че големите й гърди, насочени към Бейли, опънаха до пръсване тънката рокля.
— Обзалагам се, че не си могъл да спиш — подхвърли тя. — Отвратителна горещина, нали?
Бейли я погледна навъсено и си поръча скоч. Тя тресна една бутилка на тезгяха и бутна чашата към него.
— Ти си ми едно много весело момченце, нали? — Продължи дрезгаво. — Виждам, че снощи добре си се наливал.
Той взе бутилката и чашата, отиде до една маса и седна. Погледна към блондинката, която го наблюдаваше с интерес.
— Намери си някаква работа — рече грубо — и ме остави на мира.
— О-о, я ела на себе си Кларк Гейбъл — отвърна тя, като още веднъж се протегна на тезгяха. — Какво те гложди?
— Дай малко почивка на езика си — обърна й гръб той.
Тя сви рамене и се върна към евтиния любовен роман, който четеше. Бейли отпи една голяма глътка и се почувства по-добре. Облегна се на стола и килна шапката над очите си. Започваше да се тревожи. Райли умираше за мангизи. Ако щастието не им се усмихнеше, трябваше пак да ограбят някоя банка. Бейли не си падаше много по ударите в банки сега, когато ченгетата се шляеха наоколо. Тези мошеници все ходеха на пръсти и ти изтупваха джобовете за оръжие и така нататък. Все пак работите наистина вървяха на зле и те всички щяха да останат без пукната пара, ако скоро не се случеше нещо. От масата, на която седеше, Бейли виждаше как Стария Сам хърка в пакарда, подсмихна се при вида му. Този тип беше направо безполезен — всичките му мисли бяха за следващото ядене и следващия сън. Трябваше Райли или самият Бейли да намерят нещо. Отпи още една глътка и си запали цигара. Скочът му напомни, че има стомах и той погледна през рамо към блондинката.
— Ей, красавице — извика, — ела насам.
Тя се приближи с ръце на бедрата и застана до лакътя му, а гърдите й почти докосваха лицето му. Той усети миризмата й и това го поразвълнува.
— К’во ще кажеш за малко яйца с шунка? — подхвърли, като мушна гърдите й с пръст. Тя бе по-бърза от него и рязко се дръпна.
— Не се вдетинявай, Ромео — вирна тя глава. — Искаш да строиш, преди да си започнал да слагаш основи.
Бейли реши, че това е хитър лаф и се захили, наблюдавайки я как с възмутен вид се засили към печката. С привично движение тя счупи яйцата в тигана и плесна едно дебело парче шунка върху грила. Докато той чакаше, влезе Хайни. Бейли му махна с ръка и дебелата физиономия на Хайни се разтегли в еластична усмивка. Той се затътри напред, колкото му позволяваха късите крака и седна внимателно на стола, който Бейли избута към него. Като сложи омазнената си шапка под стола, започна да попива потта от лицето си с мръсна кърпичка.
— Какво ново? — попита Бейли.
— Дай нещо за пиене — отвърна Хайни, вперил малките си очички в бутилката. — Дявол да го вземе, горещо, а?
Бейли му наля едно чисто уиски и загледа с присвити очи как го пие. Хайни си беше направо свестен тип. Слухтеше наоколо и предаваше по-нататък. Работеше за едно светско вестниче, което, като странична дейност, се занимаваше с шантажи. Страшно полезен тип, ако си му приятел.
— Как я караш? Попита Хайни, като се ухили приятелски. — Добре ли вървят работите при теб?
— Отвратително — отвърна Бейли и хвърли угарката си на пода. — Все по-лошо става и май няма начин да се оправи.
Хайни поклати тлъстата си физиономия.
— Да, прав си. От проклетата горещина е… нищо не се случва, когато е толкоз горещо.
Бейли повдигна нетърпеливо рамене.
— Ти к’во правиш?
Блондинката дойде с неговата поръчка и застана в очакване Хайни да реши какво ще яде. Този път не гъкна, защото Хайни беше груб с жените и тя го знаеше. Накрая той каза, че ще хапне пържола. Бейли нетърпеливо чакаше, докато Хайни обясняваше как иска да се приготви пържолата и колко глави лук иска към нея. Когато блондинката ги остави, той отново подхвана разговора.