— Енергия от станцията? — запита Ферн. — Това няма да е трудно. Но чакайте… тогава защо трябва да ги съживявате? Ако ви дам енергия, ще можете да ги поддържате още дълго, нали?
— Не. Съживяването изисква по-малко енергия. Но не знаем дали трябва да го правим. Ако ги съживим, нещата изведнъж ще се променят. И е трудно да предвидим как ще се променят!
Ферн замълча. Ясно, тези тримата не бяха от най-приятните спътници, които човек би си избрал. Но имаше ли въобще място за избор?
— Те са опасни — каза Рима. — Повече, отколкото предполагате. Не знаем нито какво са извършили, нито какво могат да извършат. Иначе нямаше да са тук.
Да, това трябваше да се обмисли. Ноол и Рима явно още не бяха решили какво да предприемат и във всеки случай тяхното решение зависеше от него. Но в едно той беше напълно сигурен: нямаха право да ги убиват!
Искаше да каже „да отложим решението“, но не довърши.
— Почти никак.
Ивиците бяха ниско, ниско долу. И бяха започнали да губят цветовете си, да се превръщат в еднообразни сиви линии.
— Човекът Ноол е наблизо, внимавайте! — каза Първият в шлема на Ферн.
Ферн се извъртя бързо. Инстинктивно, без да мисли, пипна гърдите си — там, където обикновено висеше бластера, но ръката му улови празно пространство. А и нямаше нужда от оръжие. Ноол влезе спокойно в залата, хвърли бегъл поглед към екраните и закова очи в Рима.
— Той е съгласен да даде енергия, Юрбен — каза Рима бързо.
Ноол се обърна към Ферн.
— Не се и съмнявах. Но ще искате да ги съживим. И нали щяхте да си отивате? Идете си и ни оставете с нашите въпроси.
Ферн се поклати от крак на крак.
— Евтино е, Ноол — каза той. — Съвсем евтино! Искате да ме предизвикате. Да си отида. И тогава, разбира се… ще ги изключите!
— А какво, ако позволите, трябва да направим?
— Да ги съживим. Ще ви дам енергия и ще ги съживим. А после каквото трябва да става — да стане!
Ноол го гледа секунда-две, след това свитите му устни се отпуснаха.
— Прав сте. — Гласът му беше глух. — Исках да ви предизвикам, наистина. Ако си бяхте отишли, всеки щеше да продължи по своя път! А сега… сме длъжни да ги съживим. И да ги приемем сред нас. Само че вие сте от друго време, не знаете какво означава това!
— Какво означава?
— Опасност. Пълна неизвестност. Трима души, които няма да се съобразяват с нищо и с никого, както не са се съобразявали!
— Можем да ги държим…
— Нищо не можете. И това съм мислил! Да се обърнем на тъмничари, да дежурим пред каютите с бластери в ръце! Животът ни ще стане ад. Е? Приемате ли?
— А какво друго остава?
— Да си отидете! Да се махнете! Ако излезем след хиляда години, хората нека ни съдят!
Ферн се прокашля. После каза:
— Няма да се махна, Ноол. Добре разбирате, че няма да се махна.
— Юрбен — чу се гласът на Рима, — нямаме много време!
Ивиците бяха станали сиви, някои от тях прекъсваха. Рима се засуети около единия екран, включи два от клавишите, но светлината само трепна, без да се усили.
— Добре — кимна Ноол. — Вие решихте. За добро или зло, решихте! Трябва да дадете нареждане на вашия биоавтомат да приближи станцията ви, а ние да се подготвим да посрещнем трима гости! — Той се усмихна криво: — Само че не съм сигурен те как ще ни посрещнат!
Кабината на станцията беше същата, както я беше оставил. Жълтото око на Първия го загледа, примигна — стори му се, че се зарадва — и каза:
— Приех нареждането. Но трябва да ви предупредя. Количеството енергия, която нареждате да прехвърля на „Херкулан“, засяга сериозно запасите ни. Почти две трети.
— Две трети… Е?
— Изчислих. С остатъка едва можем да стигнем до Неогея-две. Преценете и повторете нареждането.
Ферн се отпусна на креслото, откопча шлема и го положи направо на пода. Чувствуваше се уморен.
— Неогея-две! — повтори той. — Нищо не си изчислил, Първи! Знаеш ли колко е далеч сега Неогея-две!
— Можете да проверите сам изчисленията! — каза Първият с една нотка на обида и Ферн се усмихна.
— А кой ден сме днес?
— Темпоралните индикатори дават неточна информация.
— Ето! — ухили се Ферн. — Виждаш ли? Един, който не знае, ще проверява друг, който съвсем не знае! Прехвърли енергията, Първи!
Светлината в кабината изведнъж примигна и намаля, после пак се засили. Но вече се долавяше разликата — сякаш около предметите се появиха едва видими сенки.
На екрана на локатора пробягнаха искри. Той просветля. Не се виждаше никой, но гласът на Ноол каза:
— Ейлус Ферн, чувате ли ме? Енергията постъпи при нас.
— Да, разбрах — каза Ферн. — Колко време ще трае… съживяването?
— Около пет часа.
— Ще остана още малко тук. И ще се върна… за тях.