Минаха минута или две, докато се обади Първият.
— Навигатор Ферн!
— Говорѝ!
— Имате на разположение около два часа меридианно време.
— На разположение — за какво?
— За да се освободи „Херкулан“ от притеглянето. При пълно натоварване на двигателите и рязко отклонение. Вероятност за успех петдесет и три процента.
И Първият обясни: шансът всяка минута намалява, защото „Херкулан“ слиза все по-надолу в гравитационния смерч, все по-голямо става ускорението. Корабът и станцията имат общо енергия само за един опит.
Тримата слушаха, затаили дъх. Суровото лице на Ноол си оставаше все така непроницаемо. Рима се бе притиснала в креслото, забила пръсти в облегалките.
Ферн, присвил очи, се мъчеше да преценява думите, които изпълваха кабината.
Това беше, нищо друго. Последната възможност, която капанът на времето с насмешка им даваше. Защото можеха да се изскубнат от чудовищния вихър, но след това трябваше да умрат — без светлина и топлина, без помощта на автоматите. Една отсрочка за осъдени.
Отсрочка или не, можеха да я получат.
— Ще опитаме! Веднага! — реши Ферн.
— И какви са вашите нареждания?
— Биоавтомат Първи? Ще прехвърлиш на „Херкулан“ всички запаси от енергия, които станцията има!
Първият дори не се поколеба.
— Навигатор Ферн! Знаете, че мога да изпълня такова нареждане само ако го получа тук, в станцията! То означава да прекратя своето съществуване!
Ферн изпъшка. Вярно беше и той го знаеше. Първият не можеше да престъпи това изискване, вложено в програмата на станцията още при създаването й.
— Идвам веднага.
— Чакайте! — вдигна ръка Ноол. — Ферн, ние не сме сами на кораба! — И понеже Ферн в първия миг не разбра, добави: — Трябва да решим какво ще правим… с другите трима! Там, в каютите!
Това беше нещо, което наистина трябваше да се реши. И то сега. Ноол продължи:
— Ще предупредим Карг и другия, Аргут. Те ще знаят какво предприемаме. Но жената, Диала?
Ферн се готвеше да каже нещо и спря на полудума. Беше схванал какво се крие зад въпроса.
Нямаха енергия и нямаха време. Шансовете всяка минута намаляваха. Събуждането на тази жена щеше да източи капка по капка кръвта на „Херкулан“ — неговата енергия.
Оставаше да изключат контейнера.
Мисълта мина през съзнанието на Ферн, той веднага я отхвърли. После пак се върна към нея.
Пет живота срещу един. Една сигурна смърт на жена, за която не знаеха нищо, срещу шанс за спасение.
Но какво спасение? Колко щяха да живеят те самите, след като се измъкнеха от смерча? И след като бяха убили един човек?
Ноол пръв излезе от мълчанието.
— Биоавтомат! — Той погледна екрана. — Пресметни разхода на енергия за контейнер три! Бързо!
На екрана се заредиха числа, две от тях се увеличиха и изскочиха напред. Сега поне беше ясно — жената можеше да живее, но шансовете им намаляваха.
„До стената сме!“ — помисли Ферн. Той за себе си не можеше да си представи как ще отиде и ще изключи контейнера, как с пълно съзнание ще убие една спяща леден сън жена. Не можеше, а и едва ли някой от другите двама можеха!
И внезапно с кристална яснота разбра — миналото се връщаше и си отмъщаваше! Те бяха сега в същото положение, в което се беше озовал Карг — там, на оная дива напукана планетка! Това, че сега щяха да бъдат трима, не изменяше нещата.
— Ние сме до стената! — чу Ферн собствената си мисъл. Беше я казал Ноол. — Рима?
Рима гледаше втренчено числата на екрана.
Ноол вдигна рамене.
— Е? Тогава вие бързайте за станцията… Не! — поправи се той. — Нека бъдем тримата, когато говорим с Карг и Аргут! Само няколко думи, няма да се бавим!
Ферн извади скафандъра си и започна да го облича, а Ноол набра едно число на пулта.
На синкавия екран се появи каютата с Карг. Отначало беше по-далеч, после образът приближи. Карг изви глава и ги погледна.
— Навигатор Карг, ние сме! — каза Ноол. — Искаме само да ви предупредим! Ускорението на „Херкулан“ се увеличава и ще се увеличи още. Трябва да излезем от едно… от едно сериозно затруднение. Но ще се постараем да го направим. Молим ви, бъдете спокоен!
— А какво друго ми остава? — усмихна се с ъгъла на устните си Карг.
— Ще се погрижим за вас. И за всички.
Карг се помести по-близо до екрана.
— О, не пътувам сам за Антей-три, така ли?
Ноол размени един поглед с Ферн.
— Не сте сам. Не е разрешено да го знаете, но сега е все едно. Пренасяме… е, като вас… още един навигатор. Аргут. И една жена. Диала.
— Диала?
Реакцията беше мигновена и неочаквана. Карг се надигна от изненада.