— Диала?
Ферн и Ноол се стъписаха от вика му и изненадата по лицето на Карг преля в недоверие.
— Ще я видя ли? Или вие отново…
— Истина е! — изпревари го Ферн. И запита, макар да беше вече разбрал: — Тя ли е жената, която е искала да дойде с вас?
— Да. Кога ще я видя?
— След… като извършим опита.
Той почувствува как в отговора се провря една изменническа нотка. Карг го изгледа с подозрение.
— Какво криете? Жива ли е? Имам право поне това да зная?
— Жива е — отвърна Ноол. — И наистина е добре всичко да знаете!
Няколко думи бяха достатъчни, за да обясни — Карг беше опитен навигатор.
— Смятаме, че ще се измъкнем — завърши Ноол. — Ако побързаме.
Карг продължаваше да ги гледа. Вдигна ръка и потри белега. Беше прекалено опитен, за да не съзре истината.
— Ще се измъкнем. И после?
— После ще търсим някакъв изход — каза Ферн.
И веднага се прокле за тази дума „някакъв“. Беше отговор, на който сам не повярва. Карг се отдръпна от стереоекрана.
— Вижте… аз не моля за нищо. Човек в моето положение не може да моли за нищо. Но ако ще умрем… сега или после… то какво значение има за вас да ни подарите малко време? По-лесно ще бъде… да си отидем заедно.
— Енергията… — започна Ноол и спря.
„Шансовете! — помисли Ферн. — И без това са малки! По дяволите!“
Потърси думи да обясни, да убеди този мъж, който го гледаше със скрито отчаяние от стереоекрана, и неочаквано за себе си каза:
— Ще я събудим, Карг!
Така трябваше. После можеше да става каквото ще! По лицето на Карг все още недоверието се бореше с надеждата. Ноол се раздвижи.
— Аз ще дойда да ви взема, Карг!
Протегна ръка и изключи екрана. Тишината увисна в кабината. Чуваше се само тихо монотонно бръмчене — някъде в дебрите на командния пулт.
Ноол вдигна рамене, бръчиците около очите му се свиха.
— Добре. Ще отида с него. А вие поговорете с другия, с Аргут! Той трябва да остане в каютата си.
Заобиколи креслото, вратата на кабината се плъзна в квадратната си рамка и се отвори. Той пристъпи към изхода и бавно каза:
— Така е. Добре беше, не се тревожете, Ферн! Човек може да излезе от своето нещастие само ако е готов да се пожертва за другиго! Това поне съм научил в живота си.
Излезе и вратата се закри зад гърба му.
— Първи! Приготви се да ме вземеш на станцията! — повика Ферн. Той беше навлякъл скафандъра и по навик го оглеждаше, когато Рима включи на стереоекрана каютата на Аргут.
Там беше леглото, малкото кресло, масата. В дъното се виждаше тъмният правоъгълник — отворът на вратата.
Аргут беше изчезнал.
— Няма го! Ферн!
При тревожния вик на Рима Ферн трепна и с две крачки беше до екрана.
Каютата беше празна. Полуотворената врата говореше сама за себе си.
— Открил е шифъра и е избягал! — каза бързо Ферн. — Предупреди веднага Ноол!
— Биоавтомат! Тревога!
Рима постави ръка върху мигащите светлини на селекторите. В кабината се чу ехото на пустите коридори — биоавтоматът обявяваше тревогата.
— Ноол! Слушаш ли, Ноол?
Никакъв отговор.
— Ноол! — повтори Рима. — Слушаш ли? Аргут е избягал!
Отново нищо. Ферн изтърва едно проклятие и трескаво се мъчеше да прецени положението.
Ноол трябваше да се обади, където и да беше. Навярно бе в каютата при Карг или двамата вече се отправяха към залата с контейнерите. Защо не отговаряше?
— Нямам връзка със сектор втори! — каза биоавтоматът от пулта. — Издирвам причината.
Сектор втори беше залата с контейнерите и коридорите към нея. Ако Ноол и Карг бяха там, те наистина не можеха да се обадят.
Ферн доближи до екрана.
— Аргут! Къде си, Аргут?
Беше безсмислено. Аргут не беше избягал, за да дойде сега и да каже: ето ме, ще се върна, всичко оставям на вас! И най-лошото беше, че не можеха да предвидят намеренията му.
— Въоръжен ли е?
— Не зная — поклати глава Рима.
— А моят бластер… той къде е?
— Ноол държеше всичко в каютата си.
Това поне беше добре. Какво можеше да стори Аргут? Да се нахвърли с голи ръце срещу тях? За себе си беше сигурен, другите двама щяха да се справят. Рима зад бронираната врата на кабината беше в безопасност.
А той не биваше да стои повече тук, всяка минута приближаваше гибелта. Още не чувствуваха много тежко ускорението, привикналите им мускули се справяха, но скоро всяка крачка щеше да им струва все повече усилия, всяко движение щеше да е мъка. Два часа, беше казал Първият. Вече бяха по-малко.
Трябваше да се добере до товарния люк и да излезе. Там бяха ескалаторите и външните коридори, в които почти липсваше въздух, и със скафандъра той имаше преимущества пред Аргут. Значи можеше да го срещне единствено във втория сектор, около каютите и залата с контейнерите.