Сега Ферн премълча. Ноол явно не беше запознат с устройството на тази станция и не знаеше, че тя разполага с оръжие за отбрана — един малък гравитонен кондензатор. Малък, но достатъчно мощен, за да отхвърли на почетно разстояние кораби, даже по-големи от „Херкулан“. Разбира се, и станцията нямаше да остане на мястото си, но това също беше предвидено. Само да можеше да се добере до станцията!
Ферн се настани в креслото, вдясно от него седна Ноол.
— Какво ни е нужно? Да определите какъв е бил курсът ви, преди да приближите към нас! Ако успеете, за два-три часа ще излезем от сферата!
Ферн се присегна и включи локатора на пулта.
— Първи! Изчисли курса преди сближаването!
— Разбрах — обади се Първият. — Можете ли да приемате?
Ферн размени един поглед с Ноол.
— Да. Предавай, Първи!
На локатора се появиха две трепкащи точки. От едната започна да се източва тънка оранжева ивица — отначало бързо, после се забави и се закова.
— Поради изместването на ориенира по-нататъшните изчисления са несигурни — съобщи Първият. — Имате ли други нареждания?
Ноол и Рима мълчаливо се взираха в оранжевата ивица.
— Малко. Но все пак е нещо! — забеляза Ноол.
Жената направи един неразбираем за Ферн жест с ръка. Сочеше някъде встрани.
— Знаеш колко са резервите. И знаеш, че ще трябват за другите.
Кои бяха тези „други“? И въобще този разговор с недомлъвки досаждаше на Ферн. Само ако можеше да се прехвърли на своята станция!
— Нямаме изход. А това е посока — каза Ноол.
Той натисна последователно три клавиша на таблото пред себе си. Там се появи число, от което лицето му стана още по-неприязнено и мрачно.
— Повече от половината запаси! Включи двигателите, Рима!
Жената набра едно число на брояча вляво от Ферн и каза:
— Биоавтомат трети! Включи двигателите и промени посоката!
Корабът трепна, светлината в кабината намаля.
Без да чака нечие разрешение, Ферн повика Първия, нареди му да следва „Херкулан“ и мълчаливо започна да наблюдава картината на локатора. Там една от блестящите точки вече се движеше по ивицата.
— Е? — рече Ферн след няколко минути. — Мисля, че все пак ми дължите някакво обяснение, нали?
Ноол се облегна в креслото, като с края на очите си следеше локатора.
— Така е. Ако не сте го разбрали сам.
— Не.
— Ние сме в зона, в която времето тече различно. Тече много по-бавно за хората. Въобще за живите същества.
Той замълча. Шумът от двигателите разномерно туптеше в стените и пода.
— Това, че не ми вярвате, не променя нещата. Знаете ли от колко години „Херкулан“ е в зоната? Две години. А за вас… за хората отвън те са били… — гласът му се сниши — …близо сто и четиридесет. Сега го видяхме ясно по вашия скафандър. Сто и четиридесет меридианни години!
Ферн трескаво се опитваше да смели чутото. Нещо не се връзваше, не беше така. А корабът? Ноол сякаш прочете мислите му.
— Разбирам, корабът. Това е особеното. Време, което тече различно за хората и за мъртвата материя! Погледнете ни! Ние с Рима сме същите… — той се усмихна невесело — …само доста измъчени, но почти същите, както когато попаднахме в тази проклета зона! А корабът остаря. Даже не знаем с колко! Връзката прекъсна, разбира се, че ще прекъсне! Часовниците полудяха, показват дявол знае що!
Той завъртя глава към пулта, по който светлините едва-едва трептяха.
— Енергията е на изчерпване, корабът умира… А ние сме вечни! Виждали ли сте такива? Сега и вие сте един от нас! Вечен. И колкото по-бързо го приемете…
Двигателите туптяха, но вече по-тихо.
— …толкова по-добре за вас.
Ферн чувствуваше, че въздухът не му стига. Какво говореше този Ноол, какъв беше той? Лъжеше, разбира се. Но с каква цел?
Щеше да изчака, внимателно да огледа и да узнае.
И ако може, да се измъкне. Станцията беше съвсем наблизо, следваше ги. Първият щеше да му помогне.
— Първи! — повика го тихо Ферн в шлема си. — Дай ми координатите!
— Разбрах — каза Първият. — Но имам сведение за вас!
— Връзка с базата ли? грепна Ферн.
— Не. Установявам неточност в отчитането на времето.
Ферн замря. За миг му се беше сторило, че кошмарът е минал, че ще чуе гласа на някой от диспечерите. И че целият този абсурд с „Херкулан“ ще се окаже нещо много просто, някакъв опит на Базата, в който той по невнимание се е забъркал.
Светкавичната надежда беше угаснала. Нещо по-лошо. Навлизаше все по-дълбоко в кошмара.
— Каква неточност? — каза глухо Ферн. Може би беше все пак нещо дребно.
— Различия в показанията на автоматите за времето — поясни Първият. — Автоматите, които отчитат времето от вашия скафандър, и тук, в станцията.