Настъпи изненадано мълчание. Прайсови започнаха да се споглеждат безмълвно, потресени до дъното на душите си.
— Не ти вярвам — най-сетне каза главата на семейството, но в думите му липсваше убеденост.
— В такъв случай — отвърна Ърни Финч — може би ще повярваш на този джентълмен. Влезте, мистър Гриндли.
Брадясал, облечен в редингот и безкрайно озлобен, Кредиторът прекрачи наперено в стаята.
— Кажете им — подкани го Ърни Финч.
Кредиторът не чака втора покана. Той заби блеснал поглед в Ъкридж и гърдите му се надигнаха под напора на насъбраните чувства.
— Съжалявам, че нарушавам спокойствието на вашето семейство в неделя вечер — каза той, — ала този младеж ми каза, че ще намеря мистър Смолуийд тук, затова дойдох.
Повече от две години го търся под дърво и камък за доставени стоки на стойност една лира, два шилинга и три пенса.
— Той ви дължи пари? — смутолеви мистър Прайс.
— Завлече ме — ясно отговори Кредиторът.
— Вярно ли е това? — попита мистър Прайс, като се обърна към Ъкридж.
Ъкридж се беше изправил и сякаш се чудеше дали е възможно да се изниже незабелязан от стаята. При този въпрос той спря и по устните му заигра слаба усмивка.
— Ами… — каза Ъкридж.
Главата на семейството не губи повече време да задава въпроси. Той очевидно беше взел решение какво да прави. Беше претеглил доказателствата и беше направил своето заключение. Очите му хвърляха мълнии. Той вдигна ръка и посочи към вратата.
— Напуснете къщата ми! — прогърмя гласът му.
— Дадено! — кротко каза Ъкридж.
— И никога повече не стъпвайте в нея!
— Дадено! — каза Ъкридж.
Мистър Прайс се обърна към дъщеря си.
— Мейбъл — каза той, — развалям твоя годеж. Развалям го, разбираш ли? Забранявам ти повече да се виждаш с този мошеник. Чу ли ме?
— Добре, тате — каза мис Прайс, която проговори за първи и последен път. Тя очевидно беше послушна и разумна дъщеря. Стори ми се, че забелязах как хвърли доволен поглед към Ърни Финч.
— А сега, сър — извика мистър Прайс, — вървете си!
— Дадено! — каза Ъкридж.
Ала Кредиторът внесе делови тон в разговора, който очевидно приключваше.
— А какво ще стане — попита той — с моите една лира, два шилинга и три пенса?
За миг ми се стори, че ситуацията ще загрубее. Ала Ъкридж, находчив както винаги, намери решение.
— Имаш ли у себе си една лира, два шилинга и три пенса, старче? — попита ме той.
И както обикновено ставаше за мое нещастие, аз разполагах с тази сума.
Поехме заедно по Пийбоди роуд. Моментното смущение на Ъкридж вече беше преминало.
— Това само показва, момко — жизнерадостно каза той, — че човек не трябва никога да се отчайва. Колкото и мрачна да е перспективата, стари друже, никога, никога не се отчайвай. Този мой план можеше да проработи, а можеше и да не успее — не се знае какво щеше да стане. Но вместо да си правя труда да увъртам, което винаги ми е много противно, нещата се наредиха по-добре от всички мои очаквания. — Ъкридж се замисли доволно за миг. — Никога не съм си мислил — продължи той, — че ще дойде момент, когато ще изпитам признателност към Ърни Финч; но, кълна се, друже, ако сега това момче беше тук, щях да го прегърна. Щях да го притисна към гърдите си, дявол да го вземе! — Той отново се замисли. — Чудно, стари друже — продължи той, — как се подреждат нещата. Много пъти ми е идвало да платя на този нещастник Гриндли, просто за да се избавя от досадното му преследване, но всеки път нещо сякаш ме спираше. Не мога да ти кажа какво точно — някакво чувство. Сякаш до мен стоеше ангел-хранител, който ми казваше какво да правя. Господи, само помисли къде щях да бъда, ако се бях поддал на този импулс. Именно появата на Гриндли реши нещата. За Бога, Корки, мойто момче, това е най-щастливият момент в живота ми.
— Щеше да бъде най-щастливият и в моя — свадливо казах аз, — ако се надявах отново да си видя тази една лира, два шилинга и три пенса.
— Хайде сега, момко — запротестира Ъкридж, — това не са думи на приятел. Не помрачавай този наистина радостен момент. Не се тревожи, ще си получиш парите обратно. Хилядократно!
— Кога?
— Един ден — наперено оповести Ъкридж. — Един ден.