— Е, виж какво, драга, не изпитвай търпението ми. Каквито видиш, такива купи. Хляб, масло, захар, чай, кафе — това задължително, останалото — каквото ти решиш. И на това ли трябва да те уча?
— Добре, Льош, не се ядосвай — смирено каза тя. — Скоро ще дойда.
В магазина тя натъпка с храна три големи торби — знаеше, че е накупила много излишни неща, и се ядосваше, задето не бе успяла да се съсредоточи и да подхване решаването на задачата, както би се изразил Льошка, „системно“. Ето например млечните продукти. Какво да избере: кефир, обикновено кисело мляко или йогурт с плодове? Кой знае какво обича Саша, какво яде жена му и какво може да яде племенникът й? За всеки случай Настя сложи в кошницата и от едното, и от другото, и от третото. И едва след като плати и напъха съдържанието на кошницата в торбите, се сети, че можеше от магазина да звънне по мобилния на Дашенка и да я попита за всичко. Защо е толкова тъпа, а? В работата я хвалят, казват, че Каменская била умна, а в действителност? Не се сети за такова просто нещо. И насмалко не я скъсаха на изпита. Може би не е чак толкова умна? Или някога е била умна, а сега… Дали остарява? Мозъкът й вече не е същият, така ли? С възрастта е загубила способността си бързо да превключва — след като от сутринта започна да мисли за работата си, не може да спре?
Натъжи се. И малко я достраша. На четирийсет и три години е. Това „вече“ ли е, или е „още“?
В апартамента на брат й цареше арктически студ — Чистяков беше отворил всички прозорци, за да пропъди застоялия въздух, който сякаш бе прогнил, макар че по законите на химията не можеше да е така.
— Льошик, аз май нещо сбърках — виновно каза Настя, докато вадеше покупките си на масата в кухнята. — Само не ми се карай, а? Днес нещо не съм на себе си.
— Ти и вчера нещо не беше на себе си, и завчера — ехидно подхвърли съпругът й и критично огледа доста странния асортимент продукти. — Това е перманентното ти състояние. Асенка, а това какво е?
Той посочи с пръст красива ярка опаковка с изображение на палма.
— Това ли? Фурми.
— И защо ги взе?
— Вкусни са… Сладки са, с чая вървят добре… Льоша, недей, моля ти се, аз и без това сега ще се разплача.
Гласът й затрепери и тя с огромно усилие успя да удържи бликващите от очите й сълзи. Ама какво й става? Защо заради нищо и никакво й се плаче?
— Льош, нещо с мен не е наред — каза тихо и свря лице в рамото на мъжа си. — Може би се разболявам? Трудно мисля, постоянно ми се плаче. И се чувствам страшно уморена, сякаш сто години съм работила без нито ден почивка.
— Ама ти какво така, Асенка, какво има. — Чистяков нежно я погали по главата. — Поседни, ей сега ще направя чай със сандвич. Нали си гладна?
Тя кимна, седна на уютното меко диванче и почувства как й пречат схванатите й рамене. Вдигна ръце и с отработено движение започна да масажира твърдите си като дърво мускули. Гледаше как Льоша ловко развива опаковките, реже хляб и кашкавал, прави сандвичи, запарва чая, и чувстваше, че всеки момент ще се разплаче.
— Льоша, може би нервите ми не са в ред? — попита тя и крадешком избърса от бузата си сълзата, която все пак се бе промъкнала през преградите.
— Асенка, нищо ти няма на нервите, това е просто банална криза на средната възраст — спокойно отговори Алексей, без да се замисли дори за секунда. И по това спокойствие, по това колко бързо той намери отговора, Настя разбра, че съпругът й отдавна е забелязал всичко и не само го е забелязал, но и го е обмислил.
— За климактериум ли ми намекваш?
— И за климактериум също, и то не намеквам, а го казвам направо.
— Тоест искаш да кажеш, че се превръщам в старица?
Това беше нагла провокация, но Чистяков нямаше да бъде Чистяков, ако тя можеше да го смути с такива евтини похвати.
— Искам да кажа, че има физиологични закони, които ти не можеш да отмениш и които няма смисъл да игнорираш. Ти не си старица, ти си жена на средна възраст, но тъй като не си раждала, климактериумът ти може да настъпи по-рано. И какво страшно има в това? Да, чувстваш се зле, уморяваш се по-бързо, отколкото преди, постоянно ти се плаче — и какво от това? Мислиш ли, че само ти си в това положение? Милиони жени го изживяват — и нищо, остават живи.
— Но ако наистина навлизам в климактериума, значи остарявам — упорито възрази Настя.
— Нищо подобно. Това означава, че след известно време напълно ще изгубиш способността си да родиш дете, това е. Нищо друго няма да се промени в живота ти. Ася, това трябва просто да се изтърпи, разбираш ли? Четирийсет и три години са прекрасна възраст, когато вече е натрупан солиден житейски опит, който ти позволява да избягваш груби грешки, и когато ти предстоят още много години, през които можеш да правиш неща, които са ти интересни. Сега започва най-хубавото време в живота ти и то ще продължи трийсетина години, а може би и повече. А ти, вместо да се радваш, ревеш. На, вземи сандвич.