— Благодаря.
Тя отхапа от хляба с кашкавал, но не усети никакъв вкус. С усилие започна да дъвче, едва успя да преглътне. Хем само преди пет минути й се струваше, че умира от глад и може да излапа наведнъж всичко, което е донесла от магазина. Някаква мисъл не й даваше мира… Нещо свързано с Льошка… Нещо я беше засегнало — не обидило, не, а именно засегнало, бе привлякло вниманието й… А, ето го!
— Льоша, ти толкова компетентно разсъждаваш за климактериума, сякаш си лекар, а не математик. Да не би да си чел литература по въпроса? Или си се консултирал със специалисти?
— И едното, и другото. — Той беше абсолютно спокоен, пиеше на малки глътки горещ чай и гледаше жена си насмешливо. — А теб какво те учудва?
— Защо си го правил?
— Ася, аз не съм сляп, нито безчувствен. Когато виждам, че с теб, както ти самата се изрази, нещо не е наред, аз се опитвам да разбера какво става. Спомняш ли си колко пъти съм ти задавал въпроси? И не чух нито един ясен отговор. Това се протака вече няколко месеца и ти нито веднъж не можа да ми обясниш защо си толкова нервна или защо проливаш сълзи във възглавницата, или защо явно неадекватно реагираш на най-обикновена ситуация, на която по-рано дори не си обръщала внимание. Тогава реших да потърся обясненията сам.
— И си сигурен, че си ги намерил? — ядосано попита тя.
Версията с климактериума никак не й харесваше. Просто прекалено много работи, изтощена е, скапана е… Но нали и по-рано работеше много, открай време си беше работохоличка, но това й се удаваше някак… по-лесно ли да го каже, по-просто ли. Защо сега изобщо няма сили? Защо има чувството, че мозъкът й работи на бавни обороти? И изпитът по наказателно право и криминология е най-яркият пример за това. Да знаеш всичко, да разбираш всичко и да не успееш да го изложиш както трябва! Позор. Срамота. Ако цялата работа е в това, че по-рано беше по-млада и по-силна, а сега, с годините… неизбежно ще трябва да признае, че все пак остарява.
А с какво тази версия е по-добра от версията за климактериума? С нищо. И двете говорят за едно и също. Говорят, че времето тече и е невъзможно за дълги години да застинеш на една и съща възраст и с едно и също здраве. Но може да има и някакво друго обяснение?
— Не съм сигурен, но обяснението е напълно правдоподобно. И не се ядосвай, това е нормалното развитие на живота. И аз ще имам климактериум, ще стана мрачен, депресиран и абсолютно непоносим, а ти ще трябва да се измъчваш с мен, да ме утешаваш и да търпиш моето лошо настроение. И през ум няма да ти мине, че това са прояви на мъжкия климактериум, ще започнат да те спохождат подозрения, че си ми омръзнала, че съм си хванал младо дългокрако гадже и ти изневерявам нагло, а аз, естествено, ще отричам всичко, ще се ядосвам, ще се дразня и ще затръшвам врати. И това също ще трябва да се преживее. Асенка, стига си правила трагедии без никакво основание, апартаментът вече се проветри, сега ще направим второ влажно забърсване и си тръгваме.
— А защо и второ? — не разбра Настя.
— Защото през отворените прозорци навлезе прах и мръсотия от улицата.
Да, наистина, тя не се беше сетила за това. Мозъкът й е станал съвсем тромав, не може да схваща толкова елементарни неща. А се кани да пише дисертация! Ще й подхожда като на свинче звънче…
— Утре в колко часа кацат? — попита Настя два часа по-късно, когато с Чистяков приближаваха към своя блок на Шчолковское шосе.
— В деветнайсет и няколко минути. Обещах да ги посрещна.
— Аз сигурно няма да успея да дойда на Шереметево — виновно съобщи тя.
— Това си е ясно — позасмя се Льоша. — Ще дойдеш по-късно, когато можеш. Дашка и без това няма да си легне, докато не се види с теб. Освен това Саша ми съобщи под секрет, че малкият Санечка лично е избирал в магазина подаръка за теб и също няма да се успокои, докато не ти го поднесе и не види колко си изненадана и зарадвана. Затова, Ася, моля те поне утре вечер да се постараеш да се владееш и да не разваляш радостта на хората. Да не седиш с кисела физиономия, да не се дразниш от дреболии и да не плачеш. Ще можеш ли?
— Ще се постарая.
— Това не е отговор.
— Ще мога — твърдо обеща тя.
Господи, какъв кошмар! Излиза, че Льошка постоянно я вижда раздразнена, с кисела физиономия и със сълзи на очите! Така ли е наистина? Нима тя по никакъв начин не успява да скрие от съпруга си своето състояние, той вижда всичко това и го понася? Горкият Чистяков! С какво е заслужил такова наказание, наречено „Настя Каменская“?