— Ето я! — внезапно възкликна Лиза и сграбчи ръката на Сергей.
— Тихо, тихо — зашепна той и внимателно си издърпа ръката, — на погребение сме. Коя е „тя“?
— Жената, с която Богданов се срещна в ресторанта. Тя му даде плик, а той на нея — пари.
— Добре, благодаря — полугласно каза той. — Гледайте още.
След две секунди вече го нямаше до нея, а след още половин минута Настя забеляза как якето му се мярна в непосредствена близост до жената, която му посочи Лиза.
— А ето ги онези двамата — развълнувано каза Вячеслав. — Точно така, те са. И пак са заедно, както тогава.
Той сочеше братовчеда на Богданов — Григорий Александрович Черевнин, до когото, както и на погребението на Глафира, стоеше синът на Глеб Борисович — Иля Глебович. М-да, Глеб Борисович, до какво катастрофално състояние сте докарали семейните си работи, щом не сте отворили на братовчед си и на родния си син?
— Добре. Разпознавате ли още някого?
Към края на траурната церемония, част от която се проведе в ритуалната зала, а част — под открито небе, Настя така премръзна, че едва можа да разтвори стиснатите си в юмруци и пъхнати дълбоко в джобовете ръце. Беше си забравила ръкавиците. Боровенко много се стараеха, но не разпознаха сред присъстващите никого, освен дъщерята на Богданов — Лада, която бяха видели да идва на неделен обяд при баща си.
Зарубин съвсем се изгуби в тълпата и Настя трябваше да го чака пред портата на гробището.
— Е, какво? — попита тя, когато Серьожа дойде.
— Това е сестрата на втората съпруга на Богданов. Казва се Валентина, не можах да изясня фамилното й име, обстановката е специфична. Но пък научих с какво се занимава.
— Е, с какво? — изгаряше от любопитство Настя.
— Търгува с модно облекло. Ако съдя по това как е облечена тя, не толкова търгува с него, колкото го носи. Жалко, нали?
— Какво е жалко?
— Ами че е втора съпруга на сестрата… пфу, сестра на втората съпруга… Щеше да е страхотно, ако беше например сестра на Нестеров или негова колежка от редакцията. Тогава всичко щеше да се подреди, а ние да въздъхнем спокойно.
— Не търси леки пътища, Сержик. — Настя потрепери от студ и машинално притисна лакти до хълбоците си. — Знаеш ли накъде водят леките пътища?
— Знам, в капана за мишки — оклюмано отговори Зарубин. — Кога ще наредиш да разговарям с мадам Валентина?
— Днес тя е заета с помена, а утре може.
— Слушай, ние наистина трябва да бъдем тактични, човечни и така нататък, но нали ти самата каза, че Погодин и компания може да направят и други неща. И то всеки момент. Докато ние тук се правим на тактични, те сигурно вече са замислили ново убийство.
— И какво предлагаш? — намръщи се Настя. — Да я дръпнем сега и вместо на помен, да я закараме на „Петровка“? Смяташ ли, че това е прилично?
— Е, защо толкова строго — позасмя се той. — Аз ще отида с всички на помена, там ще си поговоря с нея.
— Да не полудя? Това е абсолютно неприлично.
— Нищо подобно. Тя едва ли толкова жали за Глеб Борисович, като имаме предвид какви са семейните им отношения. Пък и каква му е? Втора сестра на жена му, тоест… така де, знаеш каква е. Отношенията им са били чисто делови, стоково-парични, и аз не забелязах признаци за дълбока скръб на лицето на Валентина. А да се вмъкна в ресторанта и да се присъединя към тълпата опечалени е нищо и никаква работа. Оперативен работник ли съм аз или лукова глава?
— Глава си ми ти — усмихна се тя. — Как ще отидеш, със служебната кола или заедно с другите, с автобуса?
— С народа съм — гордо обяви Зарубин.
— Тогава аз ще взема колата, нали може? Трябва да отида до женската консултация.
— Павловна, ти какво? — погледна я той с ужас. — Та ти скоро ще се пенсионираш.
— Глупак такъв. Отивам за списъците. Обещаха до днес да ги подготвят.
Списъците наистина бяха готови. Щом ги видя, на Настя едва не й прилоша. Три хиляди и петстотин посещения за един месец. Жените, идвали в консултацията през този месец, бяха, разбира се, по-малко, просто много от тях бяха ходили повече от веднъж. Но това не спасяваше положението. Първо трябваше да избере от списъка всички, които носеха името Олга, после да свери и премахне повторенията, сетне да ги прегледа по възраст, като отхвърля съвсем младите и над четирийсетгодишните, тъй като Нестерова не знаеше точната възраст на своята случайна позната и каза, че на око тя била между трийсет и трийсет и седем. Но Настя знаеше какво означава това „женско око“, което винаги, макар и подсъзнателно, е готово да състари друга жена с две-три годинки. Следователно трябваше да търси жени от двайсет и шест до четирийсетгодишна възраст, за да не сгреши.