Глеб и Зоя се ожениха, роди им се син — Илюша. Толкова приличаше на баща си! Също като него мургав, тъмноок, с черна коса. Но нали и Гриша беше същият, с Глеб си приличаха като родни братя, защото майките им бяха близначки. Глеб така и не можа да забрави, че бе заварил Гриша рано сутринта в дома на Зоя, където нямаше никого, освен него и момичето. Гриша е бил до нея през цялото време, докато майка й е боледувала. Какви са били отношенията помежду им? Как са прекарвали времето си? За какво са разговаряли? Последните две седмици преди кончината си майката на Зоя е прекарала в болницата, а къде през това време е нощувал Гриша? Ревност и подозрения измъчваха Глеб, той се взираше в синчето си и всеки ден откриваше у него все повече фамилни черти, получени от майка му, красивата брюнетка Земфира. Или от нейната сестра? На кого прилича момчето — на баща си или на вуйчо си?
Той правеше сцени на Зоя, настояваше за отговор и признания в изневяра, опитваше се да изтръгне истината от братовчед си, но така и нищо не постигна, освен скъсване на отношенията с Гриша, а Зоя в края на краищата го напусна. Не отиде при Гриша, не. Просто си тръгна. Омъжи се повторно много по-късно и за съвсем друг човек.
Тя не пречеше на Глеб да общува със сина си и той периодично се опитваше да се прави на добър баща, но трудно успяваше. Всеки поглед към Илюша пробуждаше нов прилив на ревност и подозрения. Глеб не страдаше от загубата на съпругата си, тъй като юношеската страст отдавна бе угаснала, доста бързо се примири с развода и взе успешно да урежда личния си живот, но мисълта, че са го измамили, бе непоносима. Бяха му се подиграли. Бе станал жертва на измама.
С времето той намрази сина си, който постепенно се превърна в копие или на Глеб, или на Григорий: същият леко гърбав нос, същите гъсти вежди. Но Глеб Борисович продължаваше да се вижда и общува с него. Когато синът му порасна, Богданов беше вече признат майстор на перото и авторитет в родната литература, класик, чиито книги влизаха в задължителната училищна програма. Беше любимец на властта, окичен с лауреатски медали, и имаше твърде солидна сума в спестовната книжка. Жени на всякакви възрасти и с различна външност се тълпяха около прочутия и богат красавец, но Глеб Борисович продължаваше да живее ергенски живот.
Веднъж Иля запозна баща си със своята приятелка. Любочка възхитено гледаше Глеб Борисович с красивите си големи очи, мигаше с ресници, умно мълчеше и елегантно пушеше. Тя много се стараеше, а Глеб Борисович нямаше нищо против да отнеме момичето на своя син, който впрочем не се знаеше чий син е. Тази мисъл го възбуждаше, включително и в интимни ситуации, с Люба той се чувстваше като сексгерой, който на своите петдесет би могъл спокойно да се мери с много младежи.
Накрая Люба забременя и Богданов се ожени за нея. Когато се роди дъщеря им Лада — мургава, тъмноока и чернокоса, Глеб Борисович изпадна в смут. И някак веднага се сети, че всъщност Любочка беше приятелка на Иля, а когато станаха близки, тя сигурно още е продължавала да се вижда със сина му… Пък може и връзката им да е продължила чак до сватбата, след която младата съпруга се премести при Богданов. Е, тогава какво е това дете в ръцете му? Негова дъщеря, на Глеб Борисович ли? Или негова внучка? Или дори внучка на Григорий? Кой го измами този път — синът му или братовчед му? Кой ще му се присмива сега?
Богданов отново попадна в същата клопка и отново започна да измъчва с ревност и подозрения отначало себе си, после и жена си. Сега обаче беше не на двайсет и пет, а на петдесет и две, мисленето му бе закостеняло, той задълго потъваше в едни и същи разсъждения и емоции и в края на краищата съвместният им живот стана непоносим за Люба. Разведоха се.
На шейсет и пет Богданов получи първия инфаркт. След това нещо се случи с психиката му, той стана маниакално мнителен, смяташе, че всички наоколо само чакат смъртта му, за да получат неговото наследство. А кой ще се облажи? Синът, който не му е син? Дъщерята, която не му е дъщеря, а внучка, пък и не е сигурно, че е негова внучка? Никой нищо няма да получи, той ще пропилее всичко, ще го похарчи сам, ще пръска пари, докато му стигнат силите. Ще са му предостатъчни.
Зарази и Глафира със своите опасения и макар старицата да смяташе, че той сам си е виновен за много неща, напълно споделяше подозренията му. Богданов нареди от жилището да се махнат всички телефонни апарати, да остане само един — в антрето, и винаги вратите да се държат отворени, та той да вижда къде какво става и да чува всички разговори. Всъщност нямаше доверие и на Глафира, защото знаеше, че тя, която бе отгледала като малки и Илюша, и Лада, може да не преодолее чувствата си и да започне да им помага, ако те намислят някак да преметнат баща си. Странеше от Григорий, който — вече на преклонна възраст, се стараеше да възстанови отношенията с братовчед си: нали малко време им оставаше да прекарат на този свят, старците трябва да се крепят взаимно. Престана да общува със сина си въпреки всички негови опити да се сближат. Всички искат наследството му. Всички искат пари. Затова натрапват любовта и приятелството си на Богданов, преструват се, играят театър. Не са познали обаче. Никой нищо няма да получи!