Преди около година му хрумна, че братовчед му, синът му, дъщеря му и бившите му съпруги може да направят заговор срещу него. Нещо такова, което ще им позволи да постигнат своето и да му вземат парите. Освен това, той иска да научи най-сетне има ли родни деца, или няма. И тогава се обади на сестрата на Люба — Валентина. Искаше да знае за всяка стъпка на роднините си. Искаше и Валентина да научи от Люба и от Зоя, с която добре се познаваше, истината за бащите на техните деца. Предложи добри пари и Валентина лесно се съгласи. Беше й забранено да се обажда на стационарния телефон в апартамента на Глеб Борисович: можеше да вдигне Глафира, която би могла да познае гласа на Валентина. Макар че Глафира Митрофановна споделяше подозренията и опасенията на Глебушка, той се срамуваше да признае, че плаща да следят роднините му. Такова поведение не подобава на известен писател.
В деня, когато Валентина наруши забраната и извика Богданов на спешна среща, тя му съобщи, че Лада вече има приятел с подозрителни връзки, който много се интересува от благосъстоянието на баща й, предаде му снимки на новия претендент за наследството и писмен отчет за неговото посещение в дома на Любов и Лада Богданови…
— Та такава една история, Настя Павловна — завърши Серьожа Зарубин. — Жалко за човека. Сам си е съсипал живота. Но ние с теб така и не получихме отговор на главния въпрос. У кого са материалите? Честно казано, аз много се надявах на тази Валентина, мислех, че тя ги е предавала на порции на Богданов, а то какво излезе… Пак изтеглихме непечеливш билет.
Двамата седяха у Настя, Зарубин дойде след проточилия се помен някъде към единайсет и половина вечерта. Чистяков също беше тук и с интерес слушаше разказа на Серьожа.
— Ама че потискаща работа имате — каза той със съчувствие. — Ровите, ровите, затъвате в чужди съдби, в някакви списъци, ето, Аска си увреди очите — ту се взира в някакви листове, ту в монитора, изтрепвате се, а полза — никаква. Направо ме боли, като ви слушам. А къде са красивите сцени, които гледаме във филмите? Преследвания, престрелки, внезапни хрумвания? Безлично донемайкъде.
— А, ще прощаваш — възмутено възрази Настя. — Ами убийството на Славчикова, а? Как го разнищихме със Серьожка? Не мина и денонощие — и задържахме престъпниците. И ние имаме своите моменти.
Зарубин си отиде, а тя извади донесените от службата списъци на жените, посещавали гинеколозите в консултацията, и ги подреди на кухненската маса.
— Ти си лягай, Льошенка, а аз още ще се поровя в листовете.
— Дай да ти помогна — предложи Алексей. — Че ти от умора ще направиш сума ти грешки.
— Добре — с радост се съгласи тя.
Към два часа през нощта от постоянно произнасяните имена гласът й пресипна, от буквите и цифрите очите й взеха да сълзят, а зениците й постоянно се покриваха с някаква пелена, която Настя се опитваше да пропъди с мигане.
— Да оставим за сутринта, а? — попита Чистяков. — Ти вече капна от умора.
Настя си свали очилата, потърка с пръсти зачервените си очи.
— Недей, Льоша, остана съвсем мъничко, хайде да довършим. Сега ще запаля една цигара, ще си починем десетина минути — и напред.
— Както кажеш — въздъхна той. — Аз утре няма да ставам рано, няма да ходя на работа. Но как ще се събудиш ти?
— Все някак ще се събудя — отговори тя, макар твърде неясно да си представяше как ще се чувства в седем часа сутринта, когато звънне будилникът. Вероятно като използван парцал за пода. И очите й ще са толкова червени, че би могла да се крие сред домати и никой да не я намери. И гласът й ще бъде дрезгав и рязък.
Е, какво толкова. Тя не е кинозвезда или оперна прима, няма да продава лицето и гласа си. Затова пък работата ще е свършена и тя ще може да продължи нататък, дори от тази работа да няма никакъв резултат.
В три без четвърт намери каквото търсеше. Олга Витрук бе посещавала консултацията три пъти за един месец. Настя бе чувала това фамилно име съвсем наскоро. Но къде?
— Льоша, трябва ми един последен напън. Последно интелектуално усилие. Какво да направя, че да си рестартирам мозъка?