Романите на Василий Богуславски бяха добри във всяко отношение: и сюжетът беше интересен, и финалът неочакван, и стилът прекрасен, и действието никъде не увисваше, движеше се по възходяща линия, не даваше на читателя да се откъсне от книгата.
— Всичко е ясно — направи извода си Елизавета, след като затвори последната от шестте книги. — Тя е лежала в затвора.
— Коя? — не разбра Вячеслав.
— Ами тази, Славчикова. Лежала е известно време, вероятно кратко, оттам и интересът й към затворническия живот. Разбира се, може да се окаже, че е измислила всичко това или го знае от нечии разкази, но аз имам чувството, че тя лично е преживяла всичко. Сега друго. Богданов през целия си живот не е написал нищо, което да е измислил сам, разбираш ли? Той само е описвал чуждия живот, чужди истории. Той има невероятно чувство за текст, умее да разказва интересно и увлекателно и най-скучните неща, но не умее да измисля. А при Славчикова всичко е наопаки: тя великолепно умее да измисля, но никак не я бива да разказва интересно своите истории. Съдружието им с Богданов е прекрасно: тя измисля историята, а той я структурира, разказва и записва.
— Ами третият човек? Той какво прави?
— Нямам представа — въздъхна Елизавета. — Неговото присъствие изобщо не личи в книгите на Богуславски. Не разбирам за какво им е нужен?
Щом тридневният срок мина, Вячеслав дълго разговаря по телефона с човека, който им бе отправил тази толкова странна молба, а когато затвори, в пълно недоумение се обърна към жена си:
— Той иска да отидем при него. Само за един ден. Но колкото може по-скоро.
— Защо?
— Не знам. Каза, че било важно, и то преди всичко за нас. Каза да отидем двамата.
— Господи — развълнува се Лиза, — какво ли може да се е случило? И какво отношение има към това митичният Богуславски?
— Не знам — мрачно повтори Вячеслав. — Но той го каза с такъв тон, че повече приличаше на заповед. Ще трябва да отидем. Ти можеш ли да се освободиш от работа?
— Аз си взех три дни отпуск, за да чета тези глупости… Но ще измисля нещо, Славик. Да не би Юрка пак да е направил нещо?
На другия ден те заминаха за града, където в четвърти курс на автотранспортния институт учеше техният син Юрий. А след още един ден се върнаха в Москва с напълно конкретна, но много странна задача: да установят наблюдение над всички съавтори, пишещи под псевдонима Василий Богуславски. Всички по-нататъшни инструкции ще получават от намиращ се в Москва човек, който ще се свърже с тях — ето името му, той ще им се обади. Те трябва да са наясно, че всичко това, първо, е много важно, и второ, е в техен собствен интерес, защото, ако се разбере по какъв начин родното им синче е избегнало наказателната отговорност, ще пострадат и момчето, и самите те.
— На мен нищо няма да ми се случи, вече цяла година съм пенсионер — небрежно подхвърли с добре поставения си глас Андрей Степанович, — а по отношение на вашия Юра наказателното преследване ще бъде възобновено, ако материалите, които е събрал журналистът, попаднат в определени ръце.
— Но как да ги търсим? — слисано попита Лиза Боровенко, която само при мисълта, че синът й може да се озове зад решетките, се разтреперваше и й притъмняваше пред очите. — Та ние не умеем, ние със Слава сме хора техничари, а не детективи…
— В тази работа не може да се намесват детективи — строго я прекъсна Андрей Степанович. — Те са прекалено тесен кръг от професионалисти, разбирате ли?
— Не — призна Вячеслав.
— Само отстрани изглежда, че служителите в милицията са извънредно много. В действителност оперативните работници, следователите и техните началници са съвсем малко и всички се познават помежду си. Естествено, не в буквалния смисъл — поправи се Андрей Степанович, след като улови недоверчивия поглед на Вячеслав. — Искам да кажа, че броят им е достатъчно малък, та информацията да се придвижва бързо и да попада при когото трябва. Ако вземем напосоки двама офицери от МВР от различни региони на нашата страна, след половин час ще се окаже, че имат общи познати. Разбирам, че вие сте хора неопитни и ще ви бъде трудно, затова моят човек в Москва ще ви окаже известна помощ. Но — подчертавам! — известна. Основната работа ще трябва да свършите сами. Материалите, събрани навремето от журналиста, са попаднали в ръцете на някого от тези „Богуславски“. Трябва да научим при кого именно и откъде са се получили. А когато тази част от задачата бъде решена, ще видим: може да се наложи вие да продължите да действате, а може да възложим това на специалисти. Е, мога ли да разчитам на вас?