— Разбира се — заявиха в хор съпрузите, макар че нито Вячеслав, нито Лиза имаха и най-малка представа какво ще правят и как ще го правят.
Но въпреки всичко ще го правят — и двамата нито за секунда не се съмняваха в това. Защото ставаше дума за сина им, когото с такива усилия и с помощта на такива огромни подкупи бяха успели да отърват от обвинението в групово изнасилване. Юра беше виновен, родителите му знаеха това, а и самият той не го отричаше. Добре че всички участници в престъплението са били много пияни и показанията им в хода на следствието бяха объркани, никой не можеше да каже със сигурност кой от всички бе изтезавал момичето, имало лошия късмет да се прибира през парка в този проклет час, а кои само бяха гледали и се бяха забавлявали. Медико-биологичната експертиза на секретите, взети от потърпевшата, абсолютно недвусмислено доказваше и участието на Юрий Боровенко.
И точно тогава… Ех, защо ли да си спомнят сега. Андрей Степанович направи обещаното. Но ако днес изплуваше фактът за фалшифицирането на експертното заключение, момчето щеше да изгори.
В продължение на две седмици Слава и Лиза, които си бяха взели неплатен отпуск „по семейни причини“, се опитваха според силите си да следят съавторите. Купиха от пазара незаконно издаден диск с адресна база данни и веднага намериха адреса на Глеб Борисович Богданов. С Екатерина и сина на нейния съпруг нещата се оказаха по-сложни. В базата данни нямаше никаква Екатерина Славчикова на подходящата възраст, а на адреса, посочен като местоживеене на Василий Славчиков, младежът не живееше, но за да установят това, те загубиха два дни.
— Добре де, за момчето е ясно, то живее или под наем, или при някое гадже — мръщейки се с досада, констатира Слава Боровенко. — Защо обаче Екатерина я няма в базата?
— Може базата да не е актуална — предположи Лиза. — Може тя известно време след втория си брак да е носела предишното си фамилно име и с него да е записана по местоживеене. Или да е записана там, където е живеела, преди изобщо да се омъжи, и съответно с моминското си фамилно име. Нали знаеш каква бъркотия е сега по службите… Добре поне, че имаме адреса на Богданов. От него ще започнем.
В едно от интервютата си Екатерина Славчикова — в отговор на стандартния въпрос за писателската кухня и „как го правите“ — беше споменала, че всяка сряда и събота те се събират у Богданов. Още в първата сряда от началото на следенето Вячеслав се убеди, че това наистина е така. Вечерта с жена си те „изпратиха“ Екатерина и Василий. Лиза със собствения си „Сааб“ проследи писателката чак до дома й и дори успя да види в коя точно пощенска кутия надникна тя. Слава пък със своето „Ауди“ отначало бе принуден да се мъкне до клуб „Юпитер“, да чака там почти два часа, а после да следи жигулата на Василий до още едно място с нощен купон, та чак към три часа да види блока, в който живее най-младият от тримата съавтори.
И какво да правят по-нататък? Добре, изясниха къде живеят тези „Богуславски“ — и сега какво? Как да научат у кого са въпросните материали? Почти цяло денонощие Лиза и Слава си блъскаха главите, нищо не измислиха и решиха да изчакат да им се обади човекът на име Николай, за когото ги бе предупредил Андрей Степанович. Николай ни най-малко не се учуди на въпросите им, сякаш ги бе очаквал, и без да се замисля, отговори:
— Трябва да си изясните дневния режим на всеки. Кога и къде ходят, кой остава в жилището, разбирате ли?
— Не съвсем — призна Слава.
— Е, това няма значение — махна с ръка Николай. — Важното е да обрисувате картината на живота им. И не само тяхната, но и на всички членове на семействата им.
— Сега разбираме.
Задачата се стори на съпрузите Боровенко абсолютно непосилна. След три дни те знаеха, че Богданов живее сам, но в жилището му по цели дни стои възрастна домашна помощница, а в жилището на Екатерина Славчикова, освен съпруга й, живеят три деца и бавачка. И че Василий, който по принцип живее сам, често има гости. Как двама души да проследят всички? Лиза и Слава сновяха из Москва, като постоянно се свързваха по телефона, предаваха си „обектите“, капваха от тичане и се страхуваха да не закъснеят за някъде и да не изпуснат нещо. Работеха непрофесионално, несръчно, правеха много грешки, но към края на втората седмица постигнаха някакви успехи.