— Славочка, не реагирай така, ако обичаш — отвърна жена му. — В каквото и да сме се забъркали, вече няма връщане назад. Още откакто Юрик попадна в „маймунарника“ за кражба, а ние го измъкнахме и платихме на ченгетата. Тогава, първия път, когато беше още в десети клас, помниш ли? Тогава с теб решихме: всичко, само не и затвор за момчето. И когато се издъни вече здравата, с групово изнасилване, тръгнахме по същия път. И сега няма връщане назад. Инак той ще влезе в затвора. И ние с него, за даване на подкуп. Хайде да не мислим как се получи това, хайде да мислим какво ще правим по-нататък.
— Какво ще правим, какво ще правим! — внезапно избухна той. — Ще търсим крадец, това ще правим! Ти поне имаш ли идея как?
— Не викай. От твоето викане проблемът няма да се реши сам. Не е задължително да търсим крадец, опитен ключар може да свърши същото.
— Ами алармата? Ние дори не знаем има ли Богданов охранителна система и ако има, каква именно. Как ще разберем това?
— Е, как го изясняват крадците…
— Именно. Значи за ключар не може и дума да става, нужен ни е точно крадец.
— Добре де — съгласи се Лиза. — Нека да е крадец. И пак трябва да мислим, вместо да си скубем косите.
— Нали мисля — тросна се Вячеслав.
Отново за известно време се възцари мълчание. Лиза реши да тръгне по най-простия път и започна мислено да оглежда познатите си, както и съседите по блок. Може някой от тях да е извършвал престъпление? Или някой техен роднина?… По дяволите, в страната има толкова много престъпници, разправят, че затворите били препълнени, а когато ти потрябва само един, не знаеш къде да го намериш!
Решението я споходи неочаквано. На пазара. На пазара има всичко. Продукти, дрехи. Наркотици, оръжие, фалшиви документи. И крадци.
На другата сутрин Вячеслав отиде до най-близкия пазар. Колко години минаха, откак те с Лиза си купуваха дрехи от ей такива пазари? То зависи. Седем години — много ли са или малко? Преди седем години те и двамата, по образование инженери от хранителната промишленост, работеха в западащ месокомбинат и получаваха заплати от държавния бюджет, и то нередовно. После финландци купиха комбината, уволниха целия персонал, но съпрузите Боровенко успяха да се промъкнат в редиците на хората, отново приети на работа. Те наистина бяха кадърни инженери, Вячеслав имаше около четирийсет патента и две изобретения, Елизавета — малко повече от двайсет, и новите стопани оцениха това. Сега те са хора заможни, не купуват нищо от битаците. Макар че тук може да намериш дори много прилични неща, спор няма, но положението, положението… Човек, който печели пет хиляди долара месечно, просто не може да си позволи да се облича от пазарите. Така смяташе Лиза и макар че не споделяше тази позиция, Слава постъпваше, както иска жена му. Беше му все едно какво ще облече, стига да е удобно и да му стои добре, но нали е глупаво човек да спори за такива дреболии, има по-важни неща.
Вячеслав се огледа, пообиколи редиците и бързо си набеляза няколко фигури, които можеха да са интересни за него. За целта трябваше само да обърне внимание на постоянно избухващите конфликти и на хората, които веднага довтасваха, за да ги „укротят“. Понаблюдава още около половин час и от тези неколцина избра един: ако не бе главният авторитет, определено бе негов приближен, защото твърде смирено го поздравяваха търговците зад сергиите и твърде много напрежение имаше в очите им, когато го сподиряха с поглед.
— Ти ли си главният тук, човече? — тихо попита Слава, като приближи до него.
— Какъв ти е проблемът? — чу отговора „по същество“.
— Трябва ми добър инструмент. И към него — кадърен човек. Работата не е трудна. За теб — сто зелени за безпокойството, на него — петстотин за работата. Ще се разберем ли?
Цените, които назова, Боровенко бе измислил напосоки, нямаше представа колко струват подобни услуги.
— Ти за какъв ме имаш бе? — надменно тръсна пазарският началник.
Слава потрепери вътрешно, но се въздържа да се извини на бърза ръка и да си плюе на петите. А много му се искаше.
— За човек, който решава проблеми — усмихна се измъчено. — Ти нали решаваш проблеми?
— Е, и?
— Вземи да решиш моя. Или твоите услуги струват по-скъпо?
— Добре, да вървим, ще си погукаме.
„Гукането“ не трая дълго и проблемът бе формулиран по следния начин: не става дума за никакъв обир на жилище, просто е нужна помощ при търсене на човек, който разбира от брави и ключове, дори не за сейф, а просто за врата, фасулска работа. И нищичко престъпно, пази боже! Обещаха да намерят на Слава човек още до утре.