ГЛАВА 3.
Настя бавно дочете последната от няколкото странички, затвори папката и погледна Коротков с нескрита скука.
— И какво е това?
— Убийство, какво друго — отвърна Юра и заръфа ябълката, която само преди пет минути стоеше, грижливо измита, в чинийката и чакаше Настя Каменская да я изяде за обяд. — Ммм, много сочна! Какъв сорт е?
— Симирьонка. Аз сега ще пукна от глад, а ти ми пробута тези хартийки. За какво са ми?
— Това, сестро, не са хартийки, а заповед от началството. Ако посещаваше оперативките…
— Афоня ме пусна, ходих при следователя — каза тя бързо, сякаш се оправдаваше, макар че за какво ли трябваше да се оправдава пред Юрка, с когото бяха колеги вече почти двайсет години. Цифрата я смая и Настя дори се запъна за миг. Да, така е, догодина ще станат точно двайсет години, откак тя дойде да работи в криминалния отдел. С Юрка са стари служители, днес биха се намерили малко оперативни работници, останали на едно място толкова години. Хората израстват, правят кариера, ето Юра например вече е заместник-началник на отдела, а тя, както си беше старши оперативен пълномощник, така и ще си остане, докато не я изритат в пенсия. Тя е жена, а на жените, като правило, не им дават да правят кариера в криминалните разследвания, оперативната работа открай време се смята за типично мъжка, така че тук жените просто ги търпят. И все пак двайсет години…
— Ти какво? — загрижено попита Коротков, забелязвайки, че тя мисли за всичко друго, но не и за работата. — Да не те боли нещо?
— Не, не, просто си спомних колко години вече с теб се трепем в отдела. Ти си дошъл при Житената питка през осемдесета, аз — през осемдесет и четвърта, а от хората, които започнаха заедно с нас, не остана никой, освен Доценко, а и той вече си е харесал друга работа, нали трябва да храни семейство. С теб сме като динозаври.
Песимистичните размисли на Настя обаче не обезкуражиха и не объркаха Коротков. Въпреки веселите искри в очите и изпълненото с ентусиазъм хрупане, с което той унищожаваше сочната ябълка, Юра прекрасно помнеше за какво бе дошъл в кабинета на Каменская и твърдо знаеше какво трябва да постигне.
— Е, и какво? Динозаври, значи динозаври, стига да ни плащат заплатите. Ти не се разсейвай, приятелко, обърни внимание на проблема. На съвещанието Афоня радостно обяви, че поемаме този случай под наш контрол. И в оперативно-следствената група включват теб за оказване на практическа помощ.
— Защо мен? Да не би моето натоварване да е по-малко, отколкото на другите? Да не би само да седя със скръстени ръце? — възмути се Настя.
— Аска, не се заяждай. Аз се постарах, убедих Афоня. Погледни само какъв случай, а! Бонбонче! Средна ръка предприемач убил бременната си съпруга. Какво има толкова да се прави? Ти на бърза ръка ще събереш две и две и ще разрешиш случая. Какво му е лошото? Ами че аз заради теб се старах, глупаче такова. Никаква икономика, никаква политика, никаква мафия, дяволите я взели. Чиста проба вътрешносемеен случай, точно каквито ти обичаш. Защо сега се цупиш?
— Юра, всичко разбирам, освен едно. Защо случаят ще се разследва под наш контрол? Да не би да сме районно управление? Или е убит член на правителството? Щом е убита обикновена съпруга на обикновен предприемач, а освен това всички са сигурни, че лично той я е убил, какво общо има тук „Петровка“? Можеш да ме наричаш глупаче, идиотка или пълен кретен, но аз не разбирам.
Коротков прилежно огриза останките от онова, което доскоро беше кръгла зелена ябълка, и хвърли огризката в кошчето. Извади от джоба на дънките си кърпа, грижливо избърса ръцете си с нея и я заразглежда с повишен интерес, като намерена на местопрестъпление улика.
— Юра! — напомни му за себе си Настя. — Зададох ти въпрос. И докато не чуя отговора, с теб няма да обсъждаме въпроса по същество.
Той тежко въздъхна, бавно сгъна кърпата и я прибра в джоба си.
— На теб ти е наредил Афоня, нашият любим началник на отдела. На него му е наредил нашият любим генерал, началникът на Московското следствено управление. На началника на Московското управление е наредил нашият още по-любим генерал — началникът на ГУВД2. А виж, кой е наредил на началника на ГУВД — това не знам. Може да е било негова лична инициатива, може да са го помолили по приятелски, а може и да са му наредили. Но това вече е над моето ниво, Ася. Всичко, което е по-долу от началника на Московското управление, аз мога да проследя достоверно, но това, което е по-горе — ще прощаваш.
— Но поне това, което се отнася за нашия генерал и по-надолу, точна информация ли е? Или са само твои предположения?