— Точна е — позасмя се Юра.
— Гарантираш ли?
— Ася, толкова години съм работил тук, че сред тези стени просто няма да се намери човек, който да рискува да не ми каже нещо, ако го попитам. Нали сама каза: динозавър съм. Между другото, неотдавна прескочих до отдел „Кадри“ и просто на майтап попитах колко оперативни работници има тук със стаж колкото моя. Нито един! Не е останал нито един детектив със стаж двайсет и три години. Я да се опитат тия хлапета да не отговорят на въпросите ми!
— Тоест, ти си сигурен, че Афоня не е поел сам това дело? — за всеки случай уточни тя. — Че не е негов каприз?
— Не, Аска, определено не е Афоня. Самият той нищо не разбира. Преди оперативката ме извика и ме попита дали не знам каква е тая работа. Но тъй като подозира, че тук има нещо, ми нареди лично да се включа и да поема случая под свой контрол. А вече аз го попитах за теб.
— А, това било значи! — проточи Настя през смях. — Старал си се не заради мен, а заради себе си. Какъв си негодник, Юрик. Добре, ще смятаме, че подслади горчивото хапче, все пак няма да се мъча сама. Сега ми кажи, приятелче, защо си решил, че предприемачът Сафронов сам е убил жена си? От ей тези листчета — почука с пръсти по тъничката папка тя — нищо такова не следва.
От прочетеното в материалите Настя си правеше заключение, че някой си Егор Виталевич Сафронов преди пет дни много се разтревожил от отсъствието на съпругата си, след като я чакал вкъщи до късно през нощта, после започнал да звъни на нейни приятелки, после по болници и в справочната служба за нещастните случаи, а в седем сутринта най-сетне се сетил да отиде до апартамента, където въпросната съпруга живеела, преди да се омъжи. Отворил с ключовете, с които разполагал, и открил скъпата си съпруга Елена в гореспоменатия апартамент във вид на студен труп. И веднага извикал милиция. Протокол от огледа на местопрестъплението липсваше, защото той, както му е редът, се намираше при следователя в материалите по случая. Кой знае защо, никой не се беше сетил да направи ксерокопие и да го приложи към контролно-наблюдателното дело.
— Юра, кой е завел делото, ти ли?
— Е, аз. Защо?
— Документите са малко — въздъхна Настя. — Домързя ли те? Или времето не ти стигна?
— Аска, имай малко съвест, а! Та аз и бездруго свърших гигантска работа, след като получих заповедта. Ти и тези листове нямаше да имаш, ако не бях се възползвал от личните си връзки.
— За какви връзки говориш? — попита тя с подозрение.
— Ама ти всичко искаш да знаеш бе — промърмори Коротков. — Човек се старае за нея, старае, може да се каже, получава мазоли от тичане, а тя — вечно недоволна.
— Ти караш кола, не ходиш с краката си — мрачно подхвърли Настя и отново отвори папката. — Не си проси съжаление.
— Не стига че си вечно недоволна, ами си и злобна! Хайде де, Ася, защо си такава кисела? Днес нищо не ти е по вкуса, нищо не ти допада. Просто не приличаш на себе си.
— Добре де, извинявай — троснато отвърна тя, без да поглежда Юра. Прозвуча сухо и някак нелюбезно и Настя дори малко се разстрои, задето се държеше толкова глупаво, просто грубиянски. И то с кого? С Юрка, своя най-добър и стар приятел, най-близкия й човек след съпруга й.
— Заради изпита ли си в лошо настроение? — сети се той.
— И заради него.
— Не си струва! Честна дума, не бива толкова да се вълнуваш, Аска. Ти просто си свикнала винаги да бъдеш най-добрата от всички и не можеш да се примириш, че в нещо не си най-добрата, не си отличничка. Я плюй на тая работа!
Настя почувства, че пак е готова да се разплаче. Ама какво й става! Откъде са тези сълзи? Нали никой не я е обидил, не я е ударил, не я е унижил, не я е оскърбил.
— Глупости, Юрочка — постара се тя да говори спокойно, така че Коротков нищо да не забележи, — никога не съм се стремила да бъда най-добрата. Ако успявах да бъда най-добра в нещо, се радвах, но никога не съм се стремила специално към това. Действително не се представих добре на изпита, това е истината и тя ме разстройва. Щом знам добре материала, щом го чувствам и разбирам, но поради вълнение не мога да го изложа ясно, значи имам проблеми, за които по-рано не съм знаела. Но нали това не е първият изпит в живота ми, а такова нещо никога не ми се е случвало. Значи е новопридобит недостатък, разбираш ли? Нямала съм го, а сега го имам. А какви ли нови слабости, които могат да попречат на работата ми, са се появили? Още не знам за тях, а те ще се проявят в най-неочаквания и неподходящ момент. Това ме притеснява. Постоянно мисля за тези неща. И постоянно се страхувам.
— Разбирам — кимна Коротков. — Когато обясняваш хубаво, дори аз те разбирам. Добре, стига си се оплаквала, ами вземи да прегледаш тези листчета по-внимателно.