Трябваше да реже високата царевица, да я носи на кръстеца. Придържаше я с едната ръка, а с другата въртеше ножа. За да се справи с това, трябваше по определен начин да държи тялото си, за да балансира тежестта. Ако знаеш как, става два пъти по-лесно. Тя показа на Джон как да прави това.
Двамата разговаряха, разговаряха. Когато баща й беше при тях и работеше с тях, те работеха мълчаливо, той непрекъснато я гледаше, а и тя него, а когато баща й отиваше в обора или в къщата, те си говореха. Това беше нещо ново за Джон. Наблюдаваше я. „Чудно ми е дали ще се съгласи“ — мислеше си той.
„Не изглежда толкова малка“ — мина му през ума. Веднага разбра, че и тя го харесва.
Разговаряха нощем. Нощите бяха лунни.
— Хайде да идем да поработим малко — казваше тя. Не се бяха уговаряли Джон да работи нощем, но той отиваше. С удоволствие отиваше.
Баща й, фермерът, не идваше нощем. Казваше, че е уморен. Казваше, че старее. Веднъж тя разказа на Джон за една от сестрите си, която бе омъжена и живееше с мъжа си, железничар, в друг град. Сестрата беше петнадесет години по-голяма от Лилиан.
— Тя се омъжи на петнадесет години, но аз няма да направя това — каза тя. Джон искаше да попита дали сестра й не се бе омъжила принудително. Не посмя. — Как мислиш, защо съм дошла на този свят толкова късно? — попита тя. Зададе въпроса на Джон и се засмя.
— Според мен са били доста стари за тази работа — каза тя.
Непрекъснато говореше на Джон разни дързости.
Вечер, докато работеха на лунна светлина в царевичната нива, разговаряха през цялото време. На Джон тя не му се струваше малка. „Може би защото се е родила толкова късно“ — мислеше си той. Мислеше си, че тялото й е хубаво като на жена. Изглеждаше необикновено зряла за годините си.
Работеха заедно на една голяма нива и в част от нея царевицата бе вече орязана. Можеха да виждат отвъд голото място. По земята лежаха жълти тикви. Отвъд голото място, където лежаха кръстците, имаше гора. Джон изпитваше необикновеното чувство, сякаш е сам с нея на място, където преди не е стъпвал човек. „Нещо като в райската градина“ — помисли си той. Винаги когато беше с нея на полето, далеч от къщата, особено вечер, чуваше необикновени звуци, понякога духаше вятър. Листата по клоните се извръщаха към стволовете. Падаха. Вятърът ги гонеше из голото стърнище. Приличаха на тичащи дребни създания. „Чудно ми е защо я пускат“ — мислеше си той. Мислеше, че може би искат да я омъжат. „Тогава сигурно ще трябва да остана при тях и да работя за нищо, както при Ярдли“ — мислеше си той. Беше му разказала за сестра си. „Хващам се на бас, че затова се е омъжила за железничаря“ — каза си той.
Говореше и за листата, които се гонеха по земята.
— Гледай! — каза й той.
Натрупаната на кръстци царевица го накара да си спомни живота в армията. Оттатък голото място, където царевицата беше вече орязана, се виждаха нивите на другите ферми. Наоколо беше равно. Двамата виждаха орязаната вече и натрупана на кръстци царевица по другите ниви.
Джон непрекъснато й говореше. Никога преди не бе говорил така. Говореше за кръстците, които стояха на лунната светлина. Казваше, че приличат на войска. Когато заговореше, ставаше по-смел. Докато не започнеше да говори, не можеше да я докосне, едва след това можеше.
Тази нощ не работиха много. Отиде при нея и я прегърна през раменете. Той беше доста висок, а тя — ниска. Стоейки така, той й говореше за сухите листа, които се гонят по земята, и за лекото им шумолене. Представяше си, че има друг свят извън този, в който живееха, свят на малки живи същества, мъже и жени като тях, но малки.
— Не по-големи от ей толкова на̀ — каза той. Показа й пръста си до най-горната свивка. Започна да фантазира. Каза й, че малките хора живеели денем в гората, че се криели там.
— Виж, сега излизат да играят — каза той. — Те са мъже и жени като нас, но не се женят.
Две сухи листа прехвръкваха покрай тях.
— Гледай — каза той. Те стояха мълчаливи. Прекъснаха работата и отидоха до оградата. Беше я прегърнал. Накара я да сложи глава на рамото му. Главата й едва стигаше дотам. Ножовете, с които режеха царевицата, паднаха на земята.
Той говореше ли, говореше. Разказа и за живота в армията, за нещата, които бе видял.
После й разказа за момичето, с което веднъж прекарал.
— Бях по-малък от теб тогава — започна той. Каза й, че тя била от някакво малко градче. — Бях на конни състезания. Един по-голям от мен, който работеше с нашия екип, ми намери момиче.
Каза й, че то дошло с една своя приятелка вечерта на панаира, където били те. Другият отстъпил едно от момичетата на Джон да го заведе в някоя празна конска ясла.