Цивилизован… Милър трепна и си спомни лицето на Сузи и останалите, техните очи на пантери, с които го гледаха. Жалко, че не бе успял да постигне някакъв компромис с госпожица Денис. Но при тези обстоятелства нямаше какво да се прави…
Освен да изостави всичките принципи, с които бе изживял живота си досега.
Би ли могъл? Той погледна ножа в ръката си и потрепера под силата, с която го разтърсваха демоните в душата му. Дланта му стисна дръжката.
След миг последният цивилизован човек на този свят бе мъртъв. С него изчезна и последния пацифист и съзнателен противник на войната, последният колекционер на произведения на изкуствата, последният библиофил.
На мястото на тези приятни същества се появи Милър, стиснал малкия нож в ръката си, оглеждащ гората за нещо.
Откри го. Един дълъг цял метър кол, опушен от мълния и достатъчно тежък.
Той бързо одялка излишните клонки. Скоро госпожица Денис ще изпита върху гърба си ужасната мъст на наистина косматия, миризлив, мръсен, въоръжен с кривак мъжкар. Надяваше се тя да има време да осъзнае, че сама е предизвикала раждането на този звяр. За нея това ще бъде истинска изненада.
А след нея идеше ред за изненадата на момичетата. Особено на Сузи.