Выбрать главу

— Как е, как е, кълве ли? — като за добре дошъл пусна дежурния си лаф Мони.

— На червей се опитвам, но нещо не върви. Много ми е приятно, Ицо ме викат. Работя в текстилнио комбинат. През март получих инфаркт и синовете рекоха, „Те бе тате, те ти въдици. Трябва да станеш рибар за да живееш. Иначе като лежиш цел ден, гушваш букета и чао!“ Волю-неволю станах рибар и не изпускам нито един почивен ден да не ида за риба. А каквото хвана, е добре дошло. Разнообразявам менюто в къщи. Как ти се вижда времето? Дали ще вали? Каквото се е заоблачило към балкано, нема да ни се размине. Има ли тъмносиви облаци над нашио балкан, дъш ша вали.

— Абе нищо не можеш да кажеш. Нощес се изля, та чак преля, ама дали ще вали пак — бог знае. Аз съм на хлеб. Немам друга стръв. Само дето забравих да сложа памук в тестото та сега ще сменям често. Айде да е хаирлия…

Мони заметна въдицата. Плувката му потъна. Явно тежестта беше в повече. Извади я, махна оловната пластинка и отново заметна. Този път всичко като че ли бе добре. Остана само рибата да се престраши и да клъвне. Чака, чака, обаче нищо… Има време, ехе-е-е. Търпение Монка! С таранката сте на ти. Извади един домат и филия хляб от раницата и закуси на хладинка. Две три джанки пък му бяха десерта. Пийна няколко глътки вода от малкото шишенце и се загледа в плувката.

Внезапно зад себе си чу шум. Обърна се.

Един дребен сухичък, брадясал мъж с широка широкопола шапка беше се изправил зад него и го наблюдаваше. Дългите му мустаци висяха свободно чак под брадата му. Този пришелец му заприлича на един познат американски филмов герой от близкото минало. Дънди-Крокодила май се казваше, но като мъжка фигура бе значително по-дребен и по-слаб от него.

— Мориш ли я, приятел? — най сетне промълви ехидно Дънди. — Сега ще видиш бате Ицо какво може. Само глей и си трай.

Това беше очевидно самохвалство от страна на непознатия. Мони не харесваше такива хора. Замълча и се концентрира върху плувката. От време на време поглеждаше към съседа. Той беше седнал на два-три метра от него и важно започна да подрежда и оправя такъмите си. Отвори една кутия с кюспе. Загреба с шепа и започна да хвърля захранка за рибата. Ето и това беше пропуснал да вземе Мони, рибната захранка. Сега ще гледа как лови самохвалкото и ще се яде отвътре. Хе-е-е-й, склероза, мамка му стара!

Ефектът не закъсня. Самохвалкото започна да вади риба след риба от водата. Гладното ято от таранки просто полудя от кюспето. Мони жално и замечтано се загледа в така до болка познатата му процедура.

— Ей, адаш! Ти си бил тука бе! — провикна се самохвалкото към пълничкия Ицо. Кога си дошъл?

— О-х-о-о! Още в пет. Току що се беше разсъмнало. Оставих си колата хей там, на сухото. Обаче не върви! Цели два часа вися цифка като пуек!

— Ще, ще! Ще видиш след малко. Я да ти дам от кюспето да захраниш. На дръж! — и той му хвърли кутията.

Ицо хвърли една две шепи стрито кюспе в малкото заливче пред себе си и зачака. Не след дълго новата му червена плувка се удави във водата.

— Брей! майка му стара! Какво стана!? Ще я отнесе, бе майка му стара! — закикоти се Дънди. — Вади де, вади. Ще я опущиш! Е-е-е, големо парче. Ти преби рибата бе!

— Верно бе адаш! Отдавна не съм хващал такова едро парче. Ама виж! Нема му горната джука! Леле-е-е! Таранка без джука!

— И аз съм хващал риба без джука. Това е да знаеш риба-гявол. Колко ли се е бъзикала с мераклиите и ти и дойде дослука. Браво! Браво! Те това е късмет!

Мони наблюдаваше сцената и мълчеше. Какво имаше да каже. Навремето, когато си беше в силата и той хващаше такива парчета. Ама сега… Нещо не върви и се е запържило… та та… Абе! Ще, ще!

Слънцето беше изгряло високо и напичаше силно. Беизболната шапка на Мони пареше на темето му. С голям оптимизъм сутринта той бе обул късите панталонки и гуменки на бос крак. Сега усещаше как слънцето жестоко гори белите му бедра и прасци. От време на време, за да се спаси от слънчевите езици, той се обръщаше насам-натам с единствената цел да изложи друга част от тялото си но жегата си беше жега. Лекият ветрец само по някакъв невидим начин освежаваше иначе нагорещената обстановка.

Ето, клъвна и първата му риба. Извади я, скрито се прекръсти и заметна отново. Да, наистина потръгна. Закачи се и втора таранка на въдицата.

— Добре, е добре е! — Похвали го Дънди.

В тоя момент Джи Ес Ем–ма му затананика настойчиво. Той бръкна в джоба, извади чудото на техниката и натисна бутона за разговор.

— Хайде да се прибираш! Вече е обяд, а съм купила и пиле на грил. Ще изгориш на това силно слънце… Поне хвана ли нещо? — разпитваше Мариянчето, жена му.