Дълго стояха, попивайки гледката на далечния свят на поля, сенки и плодородие, толкова различен от онзи, в който бяха попаднали преди. Най-сетне най-възрастният каза:
— Е, все още държа на думите си, че не съществува нищо по-меланхолично от планината, но пътешествието си струваше, дори само заради тази картина. Бих искал някой път, господа, да чуя мнението ви по въпроса защо една гледка от високо притежава силата да възбуди духа.
— Елате, погледнете това! — възкликна филателистът. Нещо в тона му накара другите двама да се обърнат моментално и да се взрат в онова, което бе открил.
Само на няколко метра от тях, на самия ръб на билото, така, че външният й край висеше във въздуха, бе кацнала огромна скала. На цвят бе сива и по-голямата част от повърхността й бе огладена от природните сили. Но онова, което привличаше вниманието на мъжете, бе човешкия принос към скалата. Някой бе изсякъл в средата й с големи букви името ХОСЕ.
— Е, бих казал, че това си е едно разочарование — отбеляза шеговито бонвиванът. — Тъкмо си мислех, че сме първите хора, стъпили на недостъпното място.
— Чудя се кой ли е бил Хосе и защо е изсякъл името си точно тук? — каза възрастният. — И кога? Задавам си и още десетки въпроси, свързани с тайнствения Хосе.
— Може би го е издълбал като на свой надгробен паметник и сетне е скочил в пропастта — предположи бонвиванът. — Трудно мога да си представя човек да открие по-драматично място за самоубийство, ако е решен да го извърши.
— Имам предложение — каза филателистът. — В нозете ни лежи малка загадка. Нека всеки от нас да разкаже по една история за този Хосе. Очевидно е извън възможностите ни да разкрием истината, но нека всички стигнем до един измислен разказ за него.
— Добра идея — рече бонвиванът, — въпреки че хубавите ми истории са на привършване. Най-възрастният от трима ни ще трябва да разкаже пръв своята версия за Хосе.
— Подкрепям — съгласи се филателистът и, като се обърна към възрастния, го помоли да подхване своя разказ.
Той поглади известно време брадата си и протестира, че му се пада най-трудната задача — да започне; но той бе находчив старец и, като стъпи с единия си крак върху скалата с надписа, се взря в далечината и почна.
— Изобщо не съм сигурен — рече той, — дали това име не се е появило тук в резултат на някаква свръхестествена сила, защото това място си е свръхестествено. Но ако се съмнявам, то е, защото Хосе едва ли е свръхестествено име. То е най-земното от всички възможни имена; можете да откриете навсякъде по света селяни, наричани Хосе, Жозе или с някакъв местен еквивалент на това име. Знаете ли, в първото човешко племе на всички мъжкари навярно са им викали Хосе. Нека разгледаме буквите, с които се изписва името. Вижте това трипръсто Е! Не ви ли напомня за някакъв груб селскостопански инструмент, да речем гребло, с което всеки селянин разчиства отпадъците от нивите си, след като е прибрал реколтата? Ами J? То не изобразява ли също оръдие на труда — първото при това — извитият сърп, с който се жъне или се коси тревата, задушаваща земята? А какво ще кажете за това трудно S, което е изрязал в скалата, най-мъчната за издълбаване от всички букви? Не е ли това лъкатушещата пътека, по която добитъкът следва брега на езерото или виещият се в планината път? Но погледнете буквата „О“! Какъв символ имаме тук, приятели — символът на самата земя, която Хосе ще наследи, символът на плодородието, на раждането, което е грижата както на всичките Хосета на нашия свят, така и на земния червей. Виждате какво означава Хосе; това е една природна даденост като скалата, върху която е издълбано.
Предполагам обаче, че този надпис си има и своите особености. Виждате как буквата J е издълбана по-дълбоко, докато останалите са по-плитки. Е-то е твърде малко. Всичко това идва да ни подскаже, че на този Хосе му е липсвала самоувереност. Може би ще се запитате защо? Аз ще ви кажа.
Този Хосе бил скромно момче, не особено умно, но не и твърде глупаво, не особено смело, изобщо — неособено във всяко отношение. Един ден, когато вървял към бащината си къща, на улицата го спрели четири по-големи момчета. Хосе не ги познавал и можем да си представим как още по вида им преценил, че го очаквала беда. Може би се е опитал да избяга, но те го уловили и го изправили пред себе си.
— Как се казваш? — попитали те.
— Хосе.
— Добре, Хосе — оправдавай се.
Той се опитал да избегне въпроса, всъщност опитвал се да избяга, но те го хванали за яката и отново рекли:
— Оправдавай се.
— Родих се в селото — казал трогателно той най-сетне.