— Защо си се родил, момче? Оправдавай се.
Нито един отговор не ги задоволявал. Но освен всичко друго, отговорите не задоволявали и самия Хосе. Когато най-сетне успял да избяга, въпросите им го безпокоели повече, отколкото причинените му наранявания. Да се оправдае ли? Та той изобщо не бил в състояние да го стори! Ще бъде глупаво от моя страна да твърдя, дори и в ролята си на разказвач, комуто са подвластни и животът и смъртта, че Хосе никога не забравял това настоятелно искане. Но нека приемем, че то се появявало отново и отново най-случайно, а понякога — и в най-неподходящите мигове на живота му, за да го озадачи и обезпокои; когато се веселял с приятелите си, когато задявал селските моми или, може би, когато някоя от тях го зарязвала; или когато ходел на църква, или бил болен, когато си почивал или плувал в реката, или пък когато лежал лениво на брачния одър, или когато люлеел първородния си син или се потял на полето под пладнешкото слънце, или дори когато клечал в паянтовия нужник в края на малкото си парче земя. Искам да кажа, че в най-различни моменти от живота на Хосе, и в добрите, и в лошите, той неочаквано усещал как големият въпрос надвисвал над него, как нещо в самия него се нуждаело от обяснение, нещо, което той не бил в състояние да обясни.
Той пазел всичко това в тайна, дори и от жена си, която обичал. Казвал си, че за нея то не било важно и вие двамата, господа, можете сами да прецените дали е бил прав да мисли така. Но, нека не удължавам прекалено разказа си, защото, уверявам ви, историите за прости селяни могат да бъдат много, много дълги. Та, един ден жената на Хосе умряла. Той се потопил в такава скръб, че убедил майка си да гледа за седмица сина му, а той оседлал магарето си и поел нагоре в планината, за да остане насаме с мъката си. Не е моя работа да ви казвам защо хората изпитват подобен инстинкт, за мен планините от само себе си излъчват меланхолия и по-скоро предизвикват, отколкото лекуват потиснатостта. Но както и да е, да продължим в името на моята история: ето го Хосе, който се изкачва в планината — към тези възвишения, които познавате. Това ми предположение си остава в сила, тъй като не противоречи на човешката природа. В планината Хосе пуснал мулето, не, казахме, че е магаре, нали така? Пуснал животното да върви накъдето си ще, докато той размишлявал за живота си и за неговия смисъл. Ала щом дошъл ред на смисъла на живота, ой не можел да се оправдае или обясни себе си по-добре нападнатия на улицата момък. И, потънал в най-дълбок размисъл тук, където се намираме сега с вас, той изрязал името си в тази скала. И ние тримата нямаме щастието да узнаем дали Хосе е имал достатъчно ум, за да схване, че името му било неговото оправдание, че самият той бил достатъчно оправдание за съществуванието си.
Бонвиванът и филателистът оцениха високо разказа.
— Ако не пийна малко вино, ще се представя твърде зле след този хубав философски разказ — каза бонвиванът.
Той извика с жест слугата, който стоеше почтително зад тях и държеше конете. Старицата седеше встрани, отделно от групата. Слугата дойде с винения мях. Когато бонвиванът накваси гърлото си, рече извинително:
— Е, ето моят разказ за Хосе. Боя се, че заради повествованието ще ми се наложи да преместя този масивен балван на друго място.
— Сред предимствата на измислицата е и това да премества планини — отбеляза филателистът и след неговите окуражителни думи бонвиванът подкара своя разказ:
— С известно усърдие в земите на Хосе можело да се отгледат много добри лозя. Неговото лозе било в подножието на планината, близо до езеро, така че било закътано и същевременно не представлявало голяма трудност да се докара вода и да се полеят корените на лозите.
Хосе бил кривоглед. Но освен това си имал и други, по-сериозни неприятности. Земята му била малко и едва изхранвала него, прасетата и магарето му. Освен това се сменяли правителствата, сменяла се и формата на управление; и макар всяка нова власт да прокламирала, че била по-заинтересована за добруването на Хосе от предишната, при всяка следваща власт на Хосе му се налагало да работи все по-усилно.
Освен това съществувала и скалата. Тя имала формата на слонско стъпало, била се свлякла от планината Бог знае в кои времена, може би още преди да са се появили мъже, които да помнят и да забравят, и преди слоновете всъщност да са имали ходила. Скалата заемала голяма част от земята на Хосе, върху която той можел изгодно да отглежда лози. Ала той никога не възнегодувал срещу нея. На двайсет и първия си рожден ден изрязъл името си върху й и всеки божи ден, когато работел, си отдъхвал, облегнат на нея.