Руслото на една река недалеч от езерото се променило и тя започнала да влива водите си в него, след което то спряло да се смалява. В езерото плували разни твари. Някои от тях изпълзели от него. Едни загинали в полето, но други придобили нови способности и успели да се приспособят.
Едно от животните било несръчно и бавно. Във вдлъбнатината на черепа му имало кална локва, в която се отцеждали водите на новото откритие, наречено мисъл.
То потънало в скалата. От мислите му не останала и следа, но в дълбоките недра на камъка се запазил отпечатък от костите му — отпечатъкът бил по-приятен наглед, отколкото първообраза му в живия живот.
Друго животно било изпълнено с огромна и неконтролируема ярост. Когато ловувало, ревът му режел като с нож и се стоварвал върху скалите като тежък чук. Един ден от планината върху него се стоварила каменна плоча, която имала формата на змийска глава.
Друго същество пък било търпеливо. То обработвало почвата между планината и езерото, садяло в нея лози и ги гледало година подир година. Когато било младо, то издълбало името си ХОСЕ върху камъка с форма на змийска глава и прекарало целия си живот в безспирна работа на полето. Един ден то се свлякло в сянката на скалата и повече не се изправило.
Друго природно творение пък се научило да извлича енергията, която му била необходима, направо от почвата. То разцъфвало и постепенно се издигало нагоре. Но отново част от планината се свлякла, образувайки лавина, която се стичала в езерото в продължение на половин ден. Създанието бавно поглъщало камънака, придошъл от планината, докато, презряло, не се разпаднало от само себе си.
И ето, че се появило ново великолепно създание, което можело да извлича необходимата му енергия от цялата вселена, затова не се налагало да обръща внимание на планината, на полето и на езерото. Тъй като било напълно независимо, то унищожило всички други проявления на живот и, потопено във вечността, гравирало сложни рисунки от светлина в самата си същност, докато накрая самото то не се превърнало в светлина.
Последното създание било плод на безкрайната любов и на безкрайното могъщество. То било натъжено от Царящата разруха и било решено да създаде нова структура на живота, която съвсем слабо напомняла на предишната. Взряло се в безмълвната планина и в езерото; Най-накрая то създало изцяло нова вселена с формата на буквата „О“ в думата ХОСЕ, издълбана върху наподобяващата змийска глава скала.
Върху планетите от новата вселена започнали дасе по явяват планини и езера. Те потъвали в огромна самота, защото създанието на любовта и могъществото било сътворило вселена, лишена от живот.
Бонвиванът и най-възрастният заявили, че били впечатлени от този разказ, като вторият добавил:
— Твоят възглед за човечеството е по-безрадостен и по-мрачен, отколкото моя. Но всъщност не намиращ живота за толкова безсмислен, нали?
филателистът разперил ръце.
— Понякога го смятам именно за такъв — например на места като това. Но ние само преминаваме оттук и настроението ни ще се промени. Ала погледнете нашата старица-водачка. Какво би могъл да й предложи животът?
Вижте и областта, в която живее, това дълбоко и отчуждено великолепие, което ни обкръжава. Не е ли неговият смисъл по-велик и по-дълговечен, отколкото съществуванието на човека?
Възрастният потрепери.
— Приятелю мой, бих предпочел тази планина да е лишена изобщо от всякакъв смисъл, ако той не бъде оплоден от разбирането на човека.
Докато говореше, слугата докосна ръката му.
— Извинете, сър, но мисля, че трябва да тръгваме, защото, ако не го сторим, рискуваме да замръкнем на открито.
— Напълно си прав, приятелю. Ти си практичен човек. Трябва да насочим всичките си усилия да се измъкнем от тази безжизнена гробница. Който и да е бил този Хосе, той вече не представлява интерес за нас. Кажи на старицата да ни води.
Качиха се на конете и обърнаха гръб на скалата с краткия й надпис. Последваха слугата по еднообразната, камениста земя. Старицата ги поведе, без изобщо да се обърне и да хвърли поглед към мястото, където, като млада и обладана от страстта жена, бе изсякла името на своя неверен любовник.