— Той е болен!
— Разбира се! Но каза да идваме, когато сестрата я няма. Само ще се отбием за миг, ще му кажем здрасти и…
Вратата на спалнята се отвори широко. Трите момчета стояха и се взираха в седящия на пода старец.
— Полковник Фрийли? — тихо го повика Дъглас.
В тишината имаше нещо, което ги накара да не се обаждат повече.
Приближиха, едва ли не на пръсти.
Дъглас се наведе и взе слушалката от студените пръсти на стареца. Вдигна я до собственото си ухо и се заслуша. През шума чу един странен, далечен, последен звук.
На две хиляди мили оттук някой затваряше прозорец.