Нещо повече. Дейвид не звънеше на никой. Отхвърляше всички разговори по телефона, а също и всеки опит да се поговори с него лице в лице.
Джералд следеше Робинс отдалече. По това време на нощта нямаше много коли. Дейвид можеше да го усети.
Една друга кола пък следеше Джералд. Беше червен „Форд Ескорт“. Задните му прозорци бяха затъмнени с фолио.
Във „Форд“-а седеше Питър Ейнджъл. Гласът от телефона му бе наредил да следи Джералд Стийл. Питър се сети за някаква поговорка на латински, която май беше „Опознай враговете си за да ги победиш“. Или пък нещо подобно.
Питър Ейнджъл следеше Джералд Стийл, който пък дебнеше Дейвид Робинс.
Ейнджъл реши че е време беше полицаят да излезе от играта.
18.
Един червен „Форд“ застигна „Крайслер“-а на Джералд Стийл. Джери машинално се обърна да види кой го задминава. Внезапно полицаят видя, че срещу него някак си обвиняващо е насочено дулото на пистолет. Джералд залегна на дясната седалка, придържайки волана с лявата си ръка.
Чуха се няколко силно приглушени изстрела. Прозореца се пръсна и покри Джери с късчета стъкло.
Стийл предпазливо надигна глава за миг. Видя един прощален изстрел, който пръсната предната лява гума на късчета малки гумички. Джералд моментално отби встрани от пътя. Видя отдалечаващия с „Форд“. Последните две цифри на номера му бяха 6 и 4.
Джералд изгаси колата. Фитнес зала „Титан“, в която тренираше Дейвид Робинс бе наблизо. Имаше малка вероятност копелето, което гърмеше по него, да се опита да гръмне и журналиста.
Стийл извади мобилния си и повика подкрепления.
После прибра телефона и измъкна личния си пистолет „Берета 92-СФ“.
Тръгна към фитнес залата предпазливо и без да бърза.
Имаше да си връща.
Дейвид Робинс се бе спрял на една широка улица, намираща се на стотина ярда от фитнес зала „Титан“. Канеше се да пресече пътното платно и въпреки късния час за всеки случай се огледа за коли.
Отдясно на Дейвид идваше автомобил. Черно „Мондео“. Ново и скъпо. Модел от 2004 г. Колата наби спирачки. От нея излязоха 5 човека. Вкупом тръгнаха към Дейвид. Извадиха от джобовете си ножове и вериги. Единият май че носеше бокс.
На светлината на уличните лампи Дейвид разпозна двама. Бяха тийнейджърите с кучето. Които бе пребил на улицата преди около седмица. Явно си бяха довели дружинка за да си отмъстят. Другите трима изглеждаха с няколко години по-големи от двамата бити. Бяха облечени почти еднакво. С шушлекови анцузи и маратонки „Найк“ или „Рийбок“ Единият носеше спортна шапка с козирка, обърната наобратно и мляскаше шумно дъвка.
Този, който вървеше най-отпред държеше грамаден лъскав нож. Беше закривен и малко приличаше на ятаган. Отмъстителят имаше дълга къдрава светла коса, бе облечен в сиво анцуково долнище и червена тениска. Закрачи нервно към Дейвид и излая:
— Този ли е, пичове? Да го размажем!
Настървени, нападателите продължиха по-уверено да вървят към Дейвид.
Робинс се приготви. Изнесе левия си крак малко напред и вдигна юмруци. Десният крак постави успоредно встрани и крачка назад от левия.
Не знаеше дали ще може да ги свали всичките. Дори да успееше да ги натръшка, достатъчно беше само един да успее да го наръга.
Къдравият дългокоско с ятагана нападна пръв. Посегна да намушка Дейвид в стомаха. Робинс отскочи вляво и го ритна силно в десния прасец. Лоу кик. Не успя да му счупи крака. Но онзи се сгърчи и малко остана да падне. Накуцвайки се отдръпна назад. Влачеше се от болка и пъшкакше.
Останалите четирима се нахвърлиха върху Дейвид. Робинс успя да избегне няколко удара с нож. Обаче тийнейджърът, въоръжен с бокс, успя да го нацели в ребрата. Робинс подивя. Започна да посяга към лицата им. Опитваше се да ги прасне в омразните муцуни. Ако успееше да удари някой в брадичката щеше да го приспи. Можеше направо да го убие.
Нападателите на Дейвид се опитваха да го наръгат. Един от тях успя да пореже кокалчетата на десния му юмрук; за сметка на това Робинс успя да го удари с ляво кроше в челюстта — онзи падна на асфалта като застрелян гълъб.
Въпреки това, изглеждаше, че тийнейджърите ще надвият Робинс. Бяха все още четирима на един. При това, въоръжени с ножове.
Внезапно се чу двоен пукот — като от отворена бутилка шампанско. Единият от ножарите залитна и падна на асфалта. Другите се поотдръпнаха и почнаха да се озъртат. Падналия започна да кърви обилно от рамото, да се гърчи и да крещи.
Отнякъде се бе появил дебел мъжага, облечен в тъмни спортни дрехи. Имаше гадна и отблъскваща брадясала муцуна. В дясната си ръка държеше пистолет. Със заглушител. Насочен към тийнейджърите.