— Полека бе, боклук! Ше те шибам!
— Извинявайте. — измънка момчето.
Питър беше изпил три уискита и се чувстваше необичайно окрилен и силен от обстановката. Хвана младежа за ръката и го задърпа навън.
— Я излез бе, смотаняк! Излез отвънка! Сега ше видим ти кого ше блъскаш!
— Остави ме на мира бе, човек. Не виждаш ли, че съм с момиче. Не искам да си имам проблеми с никой тая вечер.
Ейнджъл задърпа момчето още по-силно. То се огледа за да види дали няма някой от охраната на клуба наблизо. После сякаш размисли. Каза:
— Добре, бе дебелак, излизай отвън да ти направя главата мека!
Момичето тръгна след тях.
Излязоха от техно клуба. Питър набеляза към кои сгради е най-тъмно и избърза натам. Подкани:
— Идваш ли, педал?
Момчето съвсем се разяри, защото прошепна нещо на гаджето си и тя остана назад. Младежа тръгна към Питър. Ейнджъл бръкна с дясната си ръка отзад на кръста. Бе запасал пистолет, отзад в долнището на анцуга си.
Питър каза:
— Чувал ли си за Мобилния Убиец, боклук? Сега вече го и виждаш! Кажи нещо за довиждане!
Ейнджъл посегна да извади пистолета. Бе пийнал и го правеше бавно. Младежа се затича към него неочаквано бързо и светкавично го удари в главата. Първо с лявата, после и с дясната ръка. Замаян, Питър все пак успя да извади пистолета, но краката му се подкосиха. Едва сега младежа видя, че Ейнджъл има пистолет и побягна към гаджето си.
На Пит му беше толкова зле от ударите, че не успяваше да се прицели. „Мамка му, този сигурно е боксьор“, каза си и стреля два пъти напосоки.
Младежът и приятелката му побягнаха в мрака с все сила.
КОПИЕТО
1.
Статия във в. „Ню Лайф“:
Според неофициален източник кардинал от Ватикана е посетил град Лок Хевън. Духовното лице е пътувало с още няколко мъже с неустановена самоличност. Известно е още, че автомобилът, с който са пристигнали е бил черен, марка „Алфа-Ромео“ с еднакви цифри на рег. номер. За съжаление въпреки специалното проучване, вестник „Ню Лайф“ не можа да научи нищо повече за визитата от Ватикана.
Ник Антъни намери Дейвид Робинс да лежи на пода. На Антъни му изглеждаше някак необичайно такъв голям и силен човек да лежи в несвяст. Напръска го с малко вода от чешмата. Когато това не подейства, лекичко удари два шамара по лицето на Дейвид.
Журналистът отвори очи и загледа неразбиращо.
Дейвид се изправи със залитане и веднага се лепна пред огледалото. На врата му имаше раничка със струпей. Под нея се виждаше някаква черна засъхнала течност. И малко съсирена кръв.
— Да имаш кислородна вода или спирт? Ще ми трябва и малко памук.
Ник се усмихна:
— Май почна да се осъзнаваш. Помниш ли как се казваш?
— Горе-долу. А сега ще ми дадеш ли нещата, за които те помолих?
— Добре. Ще ти дам и лепенка да си залепиш порязаната шия.
Антъни отиде до банята и донесе шишенце спирт и малко памук.
Дейвид леко започна да промива малката дупчица на врата си. Антъни попита:
— Какво стана? Да не се поряза, докато се бръснеш?
— Не. Щях да се прибирам у дома. Обаче на улицата ме пресрещнаха някакви хора с черна „Алфа-Ромео“. Попитаха ме къде съм тръгнал и не знам ли, че полицията ме търси. Казах им, че ако наистина ме търсят куките, няма да е лошо да ме закарат на безопасно място. И им казах да карат към твоята къща.
Антъни се зачуди:
— Вярно ли? С черна „Алфа-Ромео“? Да не бяха Мъжете в Черно?
— Не. Няма да повярваш ако ти кажа.
— Че защо?
Дейвид въздъхна:
— Единият от тия пичове беше кардинал. С червена шапчица и пурпурен пояс. И нещо като черна рокля.
— Кардинал Ришельо? — Антъни се засмя. — Из града се чува, че напоследък си превъртял, ама това вече е прекалено. После какво стана?
— Докараха ме до твоята къща. — Дейвид се намръщи. — И казаха, че ми оставят нещо, с което да се защитя.
— Виж, Дейви, наистина си изкукуригал. Само ти си способен да срещнеш кардинал на улиците във Лок Хевън. Добре, а защо те намерих припаднал в моята къща?
— Ами нали знам къде държиш ключа. Отворих и ги поканих да влязат.
— И?
— И после ме убодоха с нещо. И аз припаднах. Оттам вече нищо не помня.
Никълъс Антъни започна да се разхожда нервно из къщата. Стигна до хола. Робинс продължаваше да се търка с памучето по шията пред голямото огледало в антрето. Дочу бърборенето на Никълъс от хола:
— Дейвид, щях да ти платя една почивка на Хаваите. Ама май, че е най-добре да ти викам психиатър. И да платя на него.
Робинс си премълча. След малко чу вика на Антъни: