— Лъжат. — убедено каза Антъни. — Но това ще се разбере по-късно. Ако искате, ще ви разкажа още малко за Мобилния.
— Давай.
— Висок е около пет фута и шест-седем инча. Късо подстриган, брадясал. Има брутална муцуна.
— Случайно да му знаеш и цвета на очите?
— Не. Ушите му са леко клепнали. Предполагам, че ходи винаги спортно облечен — с анцуг и маратонки.
— А бе ти откъде ги знаеш тези работи? Да не си му майка?
Ник Антъни стана да си ходи.
— Казах ти каквото можах. Аз съм си свършил работата. Утре заминавам за Хаваите. Ако не можете да хванете навреме Мобилния, най-накрая ще стигне и до вас.
Шерифът заехидничи:
— Щом си на почивка, ще взема да ти проверя къщата. Нали нямаш нищо против? Имам чувството, че твоето другарче е свило гнездо в дома ти и вечер си търкате чорапките.
— Ако дойдеш без заповед за обиск, отсега си купи вестник. От онези — дето са пълни с обяви за работа.
Ник Антъни си тръгна от полицията с гаден вкус в устата. Имаше чувството, че е дъвкал нечии лайна. Или по-скоро се е разправял с такива.
3.
Тази вечер Дейвид Робинс пропусна тренировка. Беше опасно да остава повече в къщата на Никълъс Антъни. Нямаше да се учуди ако в момента шерифа въпреки страхливостта си и лицемерието си пред силните на деня, правеше обиск в къщата на Антъни.
Дейвид Робинс бе излязъл да търси Мобилния Убиец. Знаеше как изглежда. Имаше известна представа и как се облича. Беше дебел. Следователно обичаше да се тъпче. Със сигурност излизаше предимно нощем.
Дейвид реши да провери всички заведения за бързо хранене, които работеха до късно. Бе взел назаем една от колите на приятеля си Ник. Един бежов „Кадилак“, който бе поне на 15 години. Колата бе толкова невзрачна, стара и счупена, че никой не би я загледал. Освен това бе мръсна, особено прозорците. Антъни я ползваше само когато ходеше да контролира работниците си по обектите, притежавани от него. Или пък когато ходеше на кучешки изложби.
Дейвид бе навлякъл евтино черно долнище на анцуг и смачкани „Рийбоци“. За да не бие на очи. Нагоре носеше мизерен анорак, също черен, който имаше някакви остатъци от червени кантове по ръкавите. Бе и съвсем леко брадясал. Изглеждаше като човек, който едвам се препитава. Никой не би го погледнал два пъти. Ни жена. Ни кука.
Журналистът обикаляше из града бавно с „Кадилак“-а. Нарочно завъртя през двата парка и през Градската Градина. Бе тъмно, около два без нещо; ако имаше една-две живи душици в парка, шяха да са или наркомани или влюбени.
Дейвид се опита да се постави на мястото на онзи тип. Трябваше от една страна да може да набелязва жертви. От друга трябваше самият той да остава невидим.
Дискотека може би. Или нощен клуб. Чуваха се слухове, че някой се е опитал да нападне двама влюбени пред нощен клуб „Текила“. Бил се представил за Мобилния Убиец.
Жалко, че вече не работеше с полицията. Всъщност ченгетата сега работеха срещу него. Дейв си напомни, че трябва да се пази и от тях.
Робинс подмина една от централните бензиностанции във Лок Хевън. И след 50 метра наби спирачки. Там на дървените маси с пейки поставени в комплекса, който преставляваше бензиностанцията на „Тексако“ седеше един мъж. Далече от другите, седеше самичък на една крайна маса. И се тъпчеше.
Заприлича му на човека, когото търсеше. На Мобилния.
Дейвид спря колата вдясно, така че да не пречи на движението.
Какво щеше да направи ако онзи беше човека, който бе разтреперал и ужасил Лок Хевън.
Щеше да го убие?
Не.
Да го арестува.
Щеше, ако беше ченге.
Най-многото, което можеше да направи, беше да го задържи, докато дойдат куките. А самият той да издуха, докато в крайна сметка се изясни, че не е виновен.
Вътрешено обаче се чувсташе виновен. Да седи и да бездейства. Докато онзи стреля по момчетата.
В крайна сметка май че се пооправяше. Чувстваше се предишния Дейвид Робинс. Журналистът. Добрият човечец, който се разбираше с всички. И имаше много приятели.
Е, сега поне не се карам с никой.
„Защото не се срещаш с никой“, прошепна му някакъв коварен вътрешен гласец. „Защото се криеш от хората и от полицията“, продължиха предателските мисли. „Защото преди беше известен. И сега отново си, но само понеже те търси градската полиция.“ Интересно, дали вече са го обявили за национално издирване?
Дейвид рязко излезе от колата и тръгна към човека, който плюскаше като животно.
Ако беше сбъркал, щеше да се извини.
Ако онзи беше Мобилния, щеше да направи всичко възможно да го залови и предаде на полицията.