— Добре, хвърлям Копието. И после?
— После ще те гръмна в главата. Ще ти изрежа един знак на прасеца и ще те оставя на червеите. — Ейнджъл изглеждаше доволен.
Робинс извади бавно Копието на Св. Мавриций и го пусна на земята. Намираха се на една алея в гробището. Около тях смътно в тъмното се белееха надгробни кръстове и статуи на ангели.
Ейнджъл се хилеше злобно. Явно искаше да позлорадства малко. Щастливо избоботи:
— Знаеш ли, Робинс? Заредил съм църквата с взрив. Мисля на неделната служба да помогна на вярващите да се възнесат по-бързо на небето. А техните души… Всичките тези погубени души ще помогнат на Самаел да възлезе тук при нас.
— До неделя ще си мъртъв. — закани се Робинс. — До неделя ще си мъртъв, а аз ще вървя из града и ще търся всички онези прокълнати телефони, които си продал. Между другото защо не почнахте ти и твоят Самаел да го разнасяте някъде другаде, например в Ню Йорк?
— По-лесно е да се завладее един малък град. По-лесно е да се унищожи и подчини едно смотано градче, почти село. И да се направи свърталище на злото. Освен това ти сам усещаш, че във Лок Хевън има нещо особено. Частица магия. — Ейнджъл си пое въздух. А сега, Робинс, помоли се една минута на твоят Бог, защото след това ще те убия и ще се срещнеш с моя Бог.
Внезапно се чу шум от двигател на кола. Преди двамата да успеят да си поемат дъх, светлините на непознати фарове ги заслепиха и един бял Крайслер шумно спря на десетина метра от тях.
Дейвид чу познат глас:
— Хвърли оръжието на земята и бавно вдигни ръце!
Беше гласът на Джералд Стийл. Самият той изглеждаше като мрачна сянка, криеща се зад лявата врата на Крайслера и държащ нещо лъскаво, насочено към тях.
Питър Ейнджъл изкрещя:
— Журналиста ли искаш? Може и да си го получиш жив, ако хвърлиш пищова и легнеш пред фаровете!
Ейнджъл бе минал зад гърба на Дейвид. С лявата си ръка бе обгърнал шията му, а с дясната опираше дулото на пистолет в главата му. Дейвид бе значително по-едър и Ейнджъл някак си смешно надничаше малко иззад рамото му.
Джералд Стийл извика:
— Ако му направиш нещо, по-добре почвай да си копаеш гроб! Тъкмо сме в гробище!
Ейнджъл се опита да придърпа Дейвид встрани от светлината на фаровете. Но Дейвид не помръдна.
Джералд Стийл извика:
— Можеш ли да издържиш един изстрел, Дейв?
Ейнджъл промърмори:
— Какво иска да каже тоя? Какво значи да издържиш на изстрел? Кой може да издържи на изстрел?
Дейвид Робинс внезапно се просна на земята и изкрещя:
— Изстрел!
Стийл моментално почна да стреля. Дейвид се хвърли на земята, знаейки, че убиецът не може да го удържи прав. Всичко това свари Ейнджъл неподготвен. Той откри огън напосоки в тъмното. После тръгна да бяга из гробището за да се прикрие зад нещо. В последния момент се обърна и простреля Дейвид Робинс. Журналистът успя плонжира и куршумът, който трябваше да го уцели в главата, попадна в десния му прасец.
Робинс пропълзя зад собствената си кола. Стремеше се да се скрие така, че да е по-далече от изстрелите; да ги чува приглушено. Раната на бедрото му кървеше.
Престрелката между Ейнджъл и Стийл продължи десетина минути. После изстрелите се разредиха. Явно и двамата се сетиха, че трябва да пестят патроните. Ейнджъл изпсува от яд, че беше взел само един пистолет. Този със заглушителя.
Дейвид реши, че е време да се намеси. Не можеше просто да лежи зад колата, докато Ейнджъл дойде да му разпилее мозъка. Трябваше да помогне на Джери. Робинс се поизправи и тръгна куцукайки към престрелката.
Луната беше малка и като изядена от чудовище — една мрачна свидетелка на смърта, понякога криеща единственото си око с облаци.
Джералд Стийл стреляше в посока на огънчетата от пистолета на Робинс. Досега не бе успял да го уцели. Но и Ейнджъл не успяваше. Стийл забеляза, че Ейнджъл избягва да се крие зад кръстове и залягаше главно зад надгробни камъни или плочи. Явно убиецът мразеше кръстове.
Джералд се учуди. Явно все пак имаше нещо мистично и религиозно в цялата тая работа. Опита се да насочи огъня си така, че да изтласка убиеца към близката католическа църква, на чиято бе гробището.
Джералд се надигаше все повече и повече за да се прицели по-добре. Доколкото виждаше в тъмното, разбира се. Без да се усети се откриваше все повече и повече.
Внезапно един куршум удари Джералд в лявото рамо, завъртя го наполовина и го просна на земята. Стийл чу тържествуващия вик на Ейнджъл. Онзи изкрещя:
— С последния патрон, свиньо! С последния! Изхабих три пълнителя, докато ти го набутам. Идвам!
Джери чуваше радостните крясъци на Мобилния Убиец:
— Идвам, копеле! Мога да те подуша в тъмното. Идвам за свинската ти душица!