Инспекторът се обърна към Дейвид Робинс:
— Не разбрах защо искаш да ходим в участъка?
— Трябва да знам повече за серийния убиец. Искам да съм в час, щом ще разследваме заедно.
— Мога да ти покажа само някои неща. Ако нещо секретно излезе в медиите, ще ме направят регулировчик и дори безплатно ще ми подарят дузина свирки.
Журналистът предложи:
— Сега ще отидем в участъка. Ще ми покажеш снимки от убийствата и местата им. Няма да изнасяме нищо.
— Добре. — омърлушено измънка детективът. — Обаче съм сигурен, че поне няколко човека ще те разпознаят. Познават и мене — преди да отида при Федералните и аз живеех тука. И хората ще се чудят. Освен това ще ме питат — какво прави оня смотан журналист в полицията?
— Шефът ти нали знае истината. — успокои го Дейвид. — Или може би шефката?
Джералд каза троснато:
— ФБР не е МИ5, а Щатите не са Англия. Федералното Бюро никога няма да бъде ръководено от жена!
3.
Питър Ейнджъл седеше и чакаше в тъмното. Нощта отново бе хладна. Пите бе облечен в опърпан червен флай с дупка колкото юмрук на лявата страна, приличаща на съдран орден. Останалите му дрехи също бяха невъобразимо мизерни. Питър се бе напръскал с уиски, за да допълни образа на скитник. Смяташе, че така не привлича погледи. И беше прав.
Пейката, на която Питър седеше, бе стара, занемарена и ръждясала. Освен това се намираше на двайсетина метра от входа, в който живееше Дейвид Робинс.
Нещо в мозъка на Ейнджъл завибрира. Той извади клетъчния телефон и натисна зелената слушалка. Гласът зазвуча направо в мозъка му.
— Рабът Господен идва. Трябва да влееш в кръвта му елексирът на нашите Помагачи. Тогава ще стане мой.
4.
Минаваше девет, когато Питър видя журналиста да се прибира. Ейнджъл чакаше вече повече от два часа и се бе омърлушил. Той извади хартиена кесия от левия джоб на якето си. В нея имаше бутилка с малко уиски, останало вътре. През това време журналиста стигна до него, изгледа го съжалително и подмина към входа си.
Ейнджъл отпи, прибра бутилката и се заклатушка след Робинс. Дясната му ръка напипа спринцовката, лежаща в другия джоб на якето. Инжекцията бе пълна със специалната течност, дадена му от Помагача. Странно защо, докато стискаше спринцовката, дланта на Питър туптеше.
Робинс се обърна миг преди да влезе входа. Изгледа подозрително пияницата, който се мъкнеше след него.
Ейнджъл залиташе силно. По едно време се заклати, сякаш щеше да падне. Журналистът се поотпусна и влезе във входа.
Убиецът го настигна с няколко бързи крачки. Скочи и го хвана през врата с лявата си ръка. Задушаваше го. Внезапно заби спринцовката в шията на Робинс. Инжектира течността докрай.
Журналистът инстинктивно посегна към гърлото си, изненадан от рязката болка. Ейнджъл нанесе саблен удар отляво по шията. Странно, но Робинс не падна. „Здрав копелдак е тоя“, каза си убиецът. Журналистът леко се наведе и вдигна лакти пред лицето си. Ейнджъл посегна да ритне в слабините, но Дейвид инстинктивно вдигна коляно и парира удара. После се завъртя и съвсем случайно успя да удари с десния си лакът нападателя в лицето. Отнякъде се появиха зяпачи и почнаха да крещят.
Разярен, Ейнджъл се изплю, обърна се и си тръгна.
Едва сега Дейвид се отпусна на стената на входа и започна бавно да се свлича по нея.
5.
Джералд Стийл обикаляше безцелно улиците на Лок Хевън, щат Пенсилвания. Градът бе малък, смотан и с постоянно население от 40 000 души. Общо взето по форма приличаше на наръфана палачинка. Имаше три язовира и четири парка. В околностите му природата бе хубава. На около 30 километра от града имаше и някакво много много древно индианско селище, назовавано Пачакутек. Археологическа забележителност, която привличаше туристи. Джери се насили да мисли не за скапаното градче, а за случая, по който трябваше да работи.
Все пак се бе родил тук и бе живял тук. После успя да почне работа в Бюрото и замина от малкия скапан град. Останаха му обаче няколко приятели, с които поддържаше връзка.
В жабката на белия му „Крайслер“ му имаше снимки. Снимки на трупове. До всеки от тях бе намерен мобилен телефон, марка „Финерон“.
Парапсихология. Джери не вярваше в тази псевдонаука. Наскоро Стийл бе гледал едно предаване по Анимал Планет. За една жена и нейната птица. В 38 от 72 случая бе доказано, че жената има телепатична връзка с папагала си.
Джералд не бе повярвал на нито една дума от предаването. И точно на него бяха наредили да разследва случая с мобилните телефони, които се предполагаше, че носят смърт.