Словата му бяха странни, изглежда умишлено. Замисли се над тях. Опитваше се да скрие нещо от нея — или да й подскаже? Против волята си усети да се връща сред останалите. Светът заля сетивата й. Раздиращата болка също. Цветовете пак приеха познатите си оттенъци. Огнената снага на Етер започна да се лее отново. Бледият златен цвят, багрил небесата на запад, когато затвори очите си, сега сияеше на изток. Бе спала през цялата нощ.
Отново затвори очи и насочи концентрацията си върху раздробеното рамо. Костите започнаха да се движат и наместват, съпроводени с познатото болезнено жилване. Не след дълго отново можеше да си служи с него. Опря ръка на земята, за да си помогне да се изправи. Пръстите напипаха нещо твърдо сред снежните кристалчета. Талисманът на Мин. Девойката го привърза край врата си, преди да се изправи.
Движението й накара Етер да напусне мястото си сред припламващите въгленчета и да приеме човешката си форма.
— Ти, човеко. Излекувай Лейн — долетя заповедта й.
Миранда кимна и се обърна към потъналия в транс воин. Фактът, че все още се намираше в това състояние, говореше красноречиво за сериозността на нараняванията му. Но преди да е пристъпила към работа, очите му се отвориха.
— Първо се погрижи за Айви — рече той.
Миранда го послуша. Прегледа тялото на спящата за някакви наранявания. Мускулите бяха пренапрегнати. На места дрехите й бяха обгорени. Бе претърпяла някакво голямо натоварване, но нямаше нищо сериозно, което да изисква целение.
— Какво й се случило? — попита девойката.
— Предостави нагледна илюстрация до каква степен застрашава каузата ни — избесня Етер.
— Не е в опасност. Беше в същото състояние, след като се изправи срещу магьосника пред форта. Изплашена ли беше? Да не е побягнала?
— Позволи на гнева си да я лиши от малкото самоконтрол, с който разполагаше. Злоупотреби със силата, предоставена й като Избрана, опитвайки се да ме унищожи — каза Етер.
— Никога не бях виждал по-разрушителна мощ — рече Лейн.
Миранда го огледа. Нараняванията му бяха много и сериозни, но не непосилни за целебните й умения. Не след дълго всички рани бяха затворени и без следа от белег. Дори дългото, черно обгаряне по ръката му бе отстранено. Когато приключи, девойката се зае и със собствените си болежки. Приключила и с това, не й оставаше с какво друго да залисва ума си. Премести жезъла в десницата си и пое дълбок дъх. Бавно обърна ръката си. Черният белег се открояваше съвсем ясно върху дланта й.
— Етер, трябва да ти кажа нещо важно — каза Миранда.
— Искрено се съмнявам.
— Става дума за нещо сериозно, Етер… Свръхсъсредоточието настъпи — каза Миранда.
— Това не е подходяща тема за шеги, човеко — сурово отбеляза метаморфът.
— През нощта бях посетена от личност, наричаща се Орийч… — започна Миранда.
— Замълчи. Нямаш право да изричаш това име. Толкова значима фигура не би изгубила и момент от ценното си време с някой като теб — смъмри я Етер.
— Познаваш го? — попита девойката.
— Разбира се. Орийч е говорителят на боговете. Пазителят на целта — отвърна формолеещата. В думите й се долавяше нещо доста наподобяващо почит.
— Той ми се яви. Каза, че Свръхсъсредоточието е настъпило — увери я Миранда.
— Защо ще го казва на теб, обикновена смъртна, вместо на мен или на Лейн?
— Бях Избрана. Погледни ръката ми — рече тя, вдигайки длан.
— Видях обезобразяването ти. Разположението му върху плътта ти е истинска обида за древните.
— Не, погледни! — настояваше Миранда.
Етер насочи поглед към дланта. Очите й се стесниха.
— Невъзможно. Не си нито толкова умна, нито толкова могъща, за да фалшифицираш подобен знак. Това със сигурност би те унищожило. Значи трябва да е така. Ти… от всички създания на този свят, точно _ти_ си била Избрана. Един обикновен човек. Само ще ни бъдеш в тежест. Съдбините несъмнено не се интересуват от ориста на света си, за да поверят закрилата му на безполезните ти мишци — промърмори тя, добавяйки след миг: — Получила си място край мен, това е сигурно, но по никакъв начин не съм убедена, че Свръхсъсредоточието е настъпило. Ако беше така, онзи звяр, Айви, чудовище, което по-скоро щеше да унищожи мен и себе си, наместо да приеме истината, щеше също да се сражава на моя страна. За доброто на всички ни трябва да вярвам, че грешиш. Инак всичко е изгубено…
Лейн мълчаливо нарами Айви и отново се отправи на юг.
— Лейн, има и още. Войната представлява повече, отколкото мислиш.
Малтропът мълчаливо продължи.
— Не можеш просто да отведеш Айви на юг. Тя е Избрана, никога няма да спрат да я търсят — каза Миранда.