— Лейн, макар да е истина, че трябва да се отървем от това тегнене преди появата на последния Избран, което ще я фиксира като част от групата, би било добре да притежаваме пълна информация за местонахождението на този звяр. Ако не за друго, поне за да ни служи като крайно средство — неохотно се съгласи Етер.
— Не ме интересува Свръхсъсредоточието. Не ме интересуват Избраните. Ще отнема главата на всеки, който подири нейната — каза Лейн.
— Не бива да изоставяш призванието си — напомни му метаморфът.
— Имах само едно призвание. Да откупвам обратно животите на онези, които бяха ограбени от живот. Сега имам друго — да се погрижа това създание да умре от естествената смърт, която останалите от хората ми не получиха и може би… може би… да я видя как намира друг и запазва вида ни за още едно поколение. Не ме е грижа за останалия свят. Живях много повече години от полагащите се на един смъртен. Не ми е останало нищо, заради което да живея. Това място и всичките му обитатели могат да изпукат. Нищо не може да ми предложи.
— Смяташ онази смесица върху раменете ти за една от твоя вид? — навъси се Етер.
Лейн не каза нищо.
— Какво друго би могла да бъде? — запита Миранда.
— Приех формата й. Тя наистина е сходна с Лейн. В много по-голяма степен, отколкото кръвната връзка може да обясни. Малкото изменения, които я правят нещо различно от близнак, са грубовати, очевидни, дори неловко извършени. Тя е продукт на тромавите усилия на посредствен практикант на черните изкуства. Не мога да кажа до каква степен е била променена. Не е останало достатъчно от оригиналната й форма, за да притежавам изходна база за сравнение — изрече тя с фактуален тон.
Лейн спря.
— Изглежда дори не е била довършена — продължи Етер. — Най-много ме притеснява това, че все още носи белега. Той би трябвало да я е унищожил в същия миг, в който са започнали работата върху нея.
— Какво още знаеш за нея? — запита Миранда.
— Най-старата тъкан в тялото й е само на няколко месеца. Или това е най-старата промяна, направена от манипулаторите… или това е възрастта на оригиналната форма. Също така Лейн със сигурност е шаблонът, върху който е изградена тази фалшификация. Имаше петно кръв на пода на стаята, в която тя бе съхранявана. Кръвта беше се разпаднала почти до неузнаваемост, но несъмнено принадлежеше на Лейн.
— И си могла да узнаеш толкова? — удиви се девойката.
— Простовато човешко създание. Мога да узная _всичко_ относно дадена форма само с едно докосване, стига въпросната форма да не е била изменяна като нея — отговори Етер.
Лицето на Лейн бе останало същото. Нищо не издаваше какво се случва в ума му. Мигновена, проблеснала надежда му бе отнета — нещо, което в рамките на един ден го бе убедило да остави каузата, която го бе движила с десетилетия. Сега надеждата бе заменена от съмнение, неяснота. Положи Айви на земята, коленичейки край нея и поглеждайки към спящото й лице. Бавно изтегли меча си. Миранда затаи дъх, без да е сигурна какво ще последва. Лейн се приведе и убоде пръста й. Самотна червена капка обагри бялата козина. Сетне поряза собствения си пръст и загледа как капката се търкаля. Мечът бе прибран и Айви още веднъж се озова на раменете му. Продължи на юг.
— Вие, смъртните, със сигурност сте отровили ума му — отвратено каза Етер.
Миранда не й обърна внимание:
— Лейн. Разбирам как се чувстваш. Но помисли. Не можеш просто да я скриеш. Тя не знае какво си планирал за нея. Няма да остане щастлива, когато узнае, че се каниш да я оставиш.
— Не ме интересува дали ще е щастлива. Единствената ми грижа е да оцелее — отвърна малтропът.
— Зная какво се случи, когато тя се уплаши прекалено, а ти си видял случилото се, когато се е разгневила. Само въпрос на време е отново да се случи нещо подобно. Онези приятели, на които възнамеряваш да я оставиш, ще бъдат ли в състояние да се оправят с нея? Със сигурност няма да могат да я скрият и не след дълго агентите на д'кароните ще са подире й — разсъждаваше Миранда.
— Тогава ще я отведа на място, където няма да бъде открита. Ще я отведа при онези, които ще могат да се оправят с нея.
— Ентуел — каза девойката.
Умът й си припомни прекараното там време. Рай, със сигурност най-щастливият период от живота й. Съвършеното място за Айви. Но нямаше да свърши работа. Щеше само да доведе до загуба на време и да ги остави с незавършена група.
— Как възнамеряваш да се озовеш там? Пещерата е ужасяващо място. Каква гаранция изобщо имаш, че пътят е отворен? Мислиш ли, че можем да си позволим да стоим в пещерата в продължение на месеци, чакайки водата да се оттече? — каза Миранда.