— Обаче! Това е само основната цена. Ако все още дишаш, когато те предаваме, цената се увеличава десетократно. Хиляда двеста и петдесет от тези златни тухли. Това се равнява на _петстотин хиляди_ златни монети. _Пет милиона_ сребърни. _Двеста и петдесет милиона_ медни. Бих казал, че струваш колкото теглото си в злато, но това би било несправедливо подценяване. Струваш триста пъти колкото теглото си. Най-ценното нещо, което някога съм виждал.
— Но… защо? — смаяно запита тя.
— Както казах, мотивацията им остава мистерия за мен. По-интересен е фактът, че те дори не се интересуват конкретно от теб. Поне не в началото. Заповедите им бяха да открият меча ти, който впрочем е у нас, както и всеки, който го докосне и остане жив. Бе ни казано да не го докосваме, ако ни е мил животът. Не съм и нямам намерение — рече той.
Умът на Миранда работеше бясно.
— Мечът… мечът е принадлежал на мъртвия. Този меч ми даде белега. Свързано е с Избраните. И ме искат жива — разсъждаваше на глас девойката.
Дълбоко в съзнанието й се сблъскваха мисли и инстинкти. Мисли, оформяли се откакто Лейн й бе казал истината за залавянето й. Копнения и надежди се сливаха, докато търсеше някакво обяснение за подобни действия. Още от рождение й бе набивано в главата, че Съглашенската армия е загрижена за добруването на хората и света. Тази мисъл предизвика покълването на определена идея. Искаха човека, докоснал меча, по възможност жив. Идеята продължи да расте, докато накрая си проправи път до гласа й.
— Те знаят! Знаят за пророчеството! Стигнали са до същото заключение като мен, че белязаният от меча ще помогне за събирането на Избраните! Трябва да искат помощта ми! — каза тя, ставайки все по-убедена с всеки изминал миг.
— Възможно е. Виждал съм да се сбъдват и по-големи фантазии — каза младежът, като кимна замислено, сетне се навъси. — Но е много малко вероятно. Всъщност, сега като се…
— Дезмър, трябва да се срещна със Съглашенската армия веднага! — рече Миранда.
— Страхувам се, че няма да стане толкова бързо — рече той, изоставяйки прекъснатата мисъл и подхващайки друга. — Когато Лейн реши да те освободи и да ги държи на разстояние от теб, това ме остави с впечатлението, че вече не сме склонни да те предадем. Което постави двама ни с него в специален списък метежници, които Елитните трябва да съсекат на място. Очевидно е, че въпросните Елитни са тези, които те търсят. Докато не се убедят, че малките чудатости на Лейн са безопасни и че в действителност все още сме склонни и в състояние да предадем теб и меча, ще трябва да чакаме.
— Просто ще ида сама.
— Не би било разумно. Ако си забравила, предишните опити да те заловят не са били особено приятни. Останалите преследващи те агенти не са толкова дисциплинирани като Елитните, готов съм да се обзаложа, че не им е била предложена същата компенсация като нас. Ако попаднеш първо на тях, което е твърде вероятно, възможно е да са склонни да предадат просто труп.
— Ще поема риска. В състояние съм да се грижа за себе си.
— Прясно излекуваната рана на крака ти и предишните сблъсъци показват обратното — рече той. — Пък и ако се предадеш сама, няма да ни бъде платено, а това вече ще е трагедия.
— Хм. И Лейн е Избран. Впоследствие ще трябва да го търся отново.
— Именно. Е, какво ще кажеш? Оставаш като наша гостенка, докато изгладя отношенията достатъчно, за да е възможна размяна. Освен ако не желаеш, в който случай оставаш като наша пленничка. Бих препоръчал да избереш първото. Условията са малко по-добри, а и разговорите няма да са толкова едностранчиви. Ще имаш нужното време да убедиш Лейн за позицията му в космическия развой на събитията, а ние ще разполагаме с време да защитим инвестицията си. Тогава вие двамата с него ще се отправите да търсите елементали и всякакви чудати създания, с които да създадете приказка, която да разказваме на децата си — каза Дезмър, докато отнасяше слитъка.
Миранда се навъси на подигравателния му тон към края на думите. Когато младежът посягаше към кюлчето, внезапно тя осъзна нещо.
— Чакай! Войната е добра за вас. Защо ще ми позволявате да допринеса за мира? — поинтересува се момичето.
— Наистина ли мислиш, че ще успееш да убедиш Лейн да обедини усилия със Съглашенската армия и да изложи живота си на риск за тях, та по някакъв начин да сложи край на войната? Преследвали са го с десетилетия, а когато го заловили, го измъчвали в продължение на един месец, ако източниците ми са достоверни. Никога няма да работи заедно с тях в отсъствието на нещо, което да определи като дяволски добра причина, а силно ме съмнява наличието на такава.