Бавно, една по една, издутините спряха да се приближават и потънаха в земята.
— Какво са? — прошепна Миранда.
— Не зная — отвърна Лейн.
Айви колебливо направи нова крачка към форта. Щом кракът й докосна земята, няколко от издутините отново се надигнаха и започнаха да се движат към нея. Женският малтроп застина и купчините потънаха.
— Айви! Не мърдай! — викна девойката.
Айви не можеше да спре да трепери. И последната издутина потъна, вече намираща се само на няколко крачки от нея. Погледна към приятелите си. По лицето на Миранда имаше загриженост. Лейн бе спокоен както винаги. Нито капка от страха, който пулсираше из вените й. Чувстваше как отново я обзема паника. Пръстите й стиснаха тоягата. Не днес. Обърна се към вратата и се затича. С периферното си зрение зърна безброй издутини да нагърчват земята. Прогони ги от ума си и продължи. Щеше да се докаже.
Миранда наблюдаваше втрещена. Всяка стъпка призоваваше половин дузина от заплашителните вълни. Стъпките. Издутините се издигаха само когато краката на Айви тропваха по земята. Трябваше да се ориентират по вибрациите.
Внезапно, точно на пътя на Айви, едно от отговорните за къртичините създания изникна от земята. Представляваше отвратителна гледка. Тя спря точно пред създанието. Пред нея се виеше червей, сивата му кожа изградена от дебели плочки по подобие на броня. Бе дебел колкото кръста й и по-дълъг от височината й. Предната му част се разтвори като цвете, разкривайки четири челюсти. Проблеснаха остри като игли зъби. Страхът отново си проправи път до гърлото й, настанявайки се и в ума й. Инстинктивно повдигна сопата си.
— Айви, не! — изкрещя Миранда.
Оръжието се стовари със съкрушителна мощ. Когато бе издигнато отново, лежащото отдолу наподобяваше смачкана пура. Нишка жълто се смеси със синята й аура, а по лицето й плъзна усмивка. Обърна се да види дали приятелите й са видели победата. Съзряната гледка изтри наченките на усмивка. Като вълна, разпръскваща се по повърхността на езеро, създанията започнаха да изникват около нея.
Лейн не чака повече. Втурна се в полето. Тъй като заплахата бе разкрита, можеше да се придвижва без изненади. Червеите бяха хиляди — но с всяка стъпка се разместваха като вълна, оставяйки малка ивица свободна земя. Когато такава нямаше, биваше създавана ръчно с бърз замах на острие.
Очите на Айви се стрелнаха от заобикалящата я заплаха към приближаващия се спасител. Колкото и да бе ужасена от околната опасност, далеч повече се страхуваше да не бъде изоставена от хората, които я бяха измъкнали от затвора. Не можеше да рискува. Не можеше да рискува да бъде спасена. Това щеше да я лиши от вероятно единствената възможност да се докаже. Червеите се стрелваха към краката й, но тя бе бърза. Движенията й станаха плавни, целенасочени. Грациозността й по нищо не отстъпваше на Лейновата прецизност. Накрая скочи с цялата си сила към вратата и се хвана за една от дъските. Хвърли тоягата във въздуха и залази нагоре по вратата, улавяйки оръжието си, когато то премина край нея. Цялата маневра бе изпълнена с такава лекота и тренираност, че изглеждаше хореографирана. Опря пети в горната част на вратата, а гърба си в камъка, и натисна.
Вратата бе огромна. Щяха да са нужни впряг коне за отварянето й, но под (и без това неестествената й сила) обогатена от страха и отчаянието, дебелата порта започна да скърца. Но не достатъчно бързо. Лейн почти бе стигнал до нея. Започна да нанася трескави удари със сопата, натрошавайки дървото. Накрая вратата се разчупи на две. Парчето, над което бе застанала, падна на земята, смазвайки червеите, събрали се да нападнат последното място, където бе стъпила. Айви се спусна в постройката през дупката — далеч не толкова грациозно, колкото изкачването й.
Миранда стоеше неподвижна на ръба на полето, незабелязана от червеите, струпали се около огромното парче дърво, превръщайки го в купчина трески за секунди. Лейн успя да прескочи люлеещата се маса и се покатери във форта. Сега оставаше и тя да стори същото. Когато не останаха повече неща за разрушаване, червеите бавно потънаха в земята със същата лекота, с която биха се потопили в някой вир. След секунди не се виждаше нищо — с изключение на няколко бразди, оставени от гнусните създания при изникването им от земята.
Девойката знаеше, че не е в състояние да притича край чудовищата по подобие на останалите. Но бе ясно, че червеите нападаха всичко, което разтърси земята. Колкото по-силна вибрация, толкова по-яростна атака. Припомни си наученото от Крит, преподавалото й земна магия джудже. Съсредоточи се върху намираща се далеч вляво точка и започна да влива волята си в земята. Още преди да е усетила успеха на магията си, червеите вече се отправяха натам. Когато достигнаха източника на труса, започнаха да се мятат наоколо, търсейки причинителя му.