— Угаси светлината и пази тишина.
Беше Лейн. Тя се подчини и тутакси ги обгърна непрогледен мрак. Той зашепна отново, словата му съвсем малко по-силни от бесните удари на сърцето й.
— Остани тук и не помръдвай — предупреди я той.
Девойката изпълни заръката му. Не чуваше нищо. Не чу как Лейн се отделя от нея. Не го чу как прекосява стаята сред тъмнината. Следващият дочут от нея звук бе секнало изквичаване. Няколко мига по-късно гласът отново шепнеше в ухото й.
— Запали светлината отново — бавно — напъти Лейн.
Ясната, синьо-бяла светлина на жезъла й постепенно се усили достатъчно, за да може девойката да види как маллтропът пуска малко прилепоподобно създание на земята. Не можа да го разгледа по-подробно, тъй като Лейн го премаза с пета. Асасинът затвори очи и се вслуша напрегнато, преди да продължи.
— Какво беше това? — попита момичето.
— Наблюдател. Срещал съм ги само няколко пъти преди. Скоро очаквай противници.
С това Лейн поднови преследването си. Миранда все още бе объркана от казаното, но го последва с цялата си възможна бързина. Около форта не бе имало нищо чак докъдето стигаше поглед, но щом малтропът не бе отделил време да обясни, значи не бе разумно да го разпитва. Беше предупреждение, а в последните дни предупреждението си беше лукс.
Миранда едва пристъпваше на долния етаж, когато мистериозната заплаха стана ясна. Иззад дървените прегради в ъглите на стаята се измъкна по един плащ. Сетне още един, и още един. Станаха десетки. Безтелесните одежди бързо закръжиха около нея, промъквайки се между и над рафтовете. Момичето създаде пламък, единственото наистина ефективно оръжие срещу тези призраци, но моментално го угаси. Ако възнамеряваше да използва огън тук, трябваше да бъде изключително внимателна. Дървото бе остаряло и сухо. Щеше да пламне дори по-лесно от плащовете.
Втурна се към прага подир Лейн. Тичайки, постави жезъла зад гърба си и накара една скъсана част от наметалото си да се увие около него. Вече с две свободни ръце, бръкна в торбата си и извади ножовете. Като отбягна удара на призрачна лапа и разсече в отговор, девойката достигна стълбището и продължи надолу. Създанията се движеха почти безшумно — като се изключи ужасяващото пронизително пищене, което понякога надаваха. Нямаше как да разбере на какво разстояние от нея се намират, а веднъж оттеглили се от обсега на светлината, черните наметала се сливаха с мрака.
Миранда се съсредоточи върху движението напред. Не трябваше да позволи да бъде обградена, преди да е достигнала останалите.
* * *
На моменти Етер чуваше зад себе си писък на плащ, но не обръщаше внимание, насочвайки го към далеч по-достойна за нея цел — заобикалящото я. Вратата бе последвана от дълго стълбище, отвеждащо към помещението. Пламъците в каменна камина хвърляха слабо сияние. Над нея имаше котел, където бълбукаше зловонна течност. Срещу огъня, едва забележима на слабата светлина, стоеше дъска с руни. Несъмнено беше източникът на забележителното количество сурова енергия, изпълващо това място.
Стойки придържаха книги със съвършено подробни скици на десетки зверове, озаглавени и описани в същите странни руни, които бяха маркирали вратата. Точно край стълбището имаше тесен улей в пода, който изглежда нямаше приложение. Голяма платформа се издигаше в центъра на помещението. Върху й лежеше понастоящем неразпознаваемо създание, разделено с хирургическо умение. По повърхността на платформата се виждаха бледокафяви кървави петна. Високи буркани съдържаха по-голямото количество от течността, някога циркулирала из вените на създанието. Комплект инструменти бяха подредени грижливо върху табличка. Закривените остриета и острите като игли клещи извикваха видения, които биха ужасили съзнанието на някой нормален разсъдък.
Всичко в помещението излъчваше вманиачена педантичност — и впечатлението, че животът не значи нищо за създателя на това място. Очите на Етер се насочиха към отсрещната стена. Моментално у нея бликна ярост. Там, като захвърлени играчки, стояха редица неназовани абоминации. Бяха неподвижни, подобно на всички онези, край които бе минала по-рано. Но тези се отличаваха. Не приличаха на нищо, което бе част от този свят. Продукти на побъркан разсъдък или на изкривена реалност, създанията нанасяха обида върху самото съществуване на Етер — купчини пипала, щипци и паешки крака, чиято конфигурация сквернеше логиката.
Избраната бавно пристъпи към тях, приготвяйки се да ги унищожи, когато иззад нея изникна ярка светлина и се появи удивителна сила. Обърна се и видя как диск от чист мрак се разлива из въздуха. Продължи да се разраства, докато ръбът му не се потопи в улея на пода. Средата на диска бавно се раздели като дим, разкривайки снагата на мъж. Той пристъпи напред и прекрачи портала. С оглушителен гръм дискът изчезна.