— Ще му просветне — уверено изрече Миранда.
— Искрено се съмнявам. Такива като Лейн са живели в мрака толкова дълго, че при вида на светлина имат навика да затварят очи. Я кажи… защо смяташ, че войната е добра за нас?
— Лейн ми каза, че подклажданата от нея омраза е добра за бизнеса.
— Ммм. В общи линии наистина може да се каже, че войната е добра за бизнеса. Разбира се, една война би траела само няколко години и не би била толкова всеобхватна. По време на нормална война има бесни домогвания до сила. Хората се наръгват едни други в гърба, за да заграбят най-голямото парче власт и земя. Тази война продължава прекалено дълго. Всичко се е стабилизирало. Който иска власт и е в състояние да си я извоюва, вече го е сторил, често с наша помощ. Останалите са твърде слаби, за да се надяват на нещо по-добро — или твърде бедни, за да го постигнат. Ако войната приключи внезапно, ще настане хаос. Килимът ще бъде издърпан изпод нозете на обществото. Старите окупиращи ще се паникьосат и ще започнат да хвърлят пари към всеки, който би могъл да им помогне да задържат малко власт, а новодошли ще се хвърлят към десетките празнини в йерархията. Едва бихме насмогвали на всички клиенти.
Миранда поклати глава.
— Би прекратил войната, защото това ще ти донесе приходи? Би сторил правилното нещо по неправилна причина.
— Не съм казал, че бих я прекратил. Пък и кого го е грижа за причината, щом като правилното нещо е сторено? Но стига философия. Би ли желала да поогледаш? Няма много за гледане, но доста се гордея с постигнатото.
Миранда неохотно се съгласи. Двете с Мин напуснаха стаята, следвайки Дезмър към отсрещната врата. Там девойката се озова в стая със същата големина, чиято отсрещна стена бе заета с три големи лавици, почти изцяло запълнени с книги. Останалата част от помещението бе затрупана с различни ценности, нахвърляни безразборно. Полупълни сандъчета с монети, предимно златни, макар тук-таме да се виждаха и сребърници. Имаше статуи, бокали, украсени ками, мечове и шлемове. На места се въргаляха торби с хартия. Дезмър се впусна в разяснения:
— Богатството не се нуждае от обяснение. Хартиите са актове. Като част от проекта на Лейн притежаваме значителни площи земя. На онази стена се помещава каталогът на досегашната ни работа. Първите две лавици съдържат договорите. Описват подробностите на сключените сделки, както и всичко, струващо си отбелязване за начина на изпълнение на дадена задача. Последната отново е свързана с проекта на Лейн. Заел се е с него откакто работим заедно.
Мин се приближи до третата лавица и я подуши любопитно. Каквото и да съдържаха тези книги, миризмата им бе достатъчна да събуди интереса на дракончето. Миранда също пристъпи по-близо. Гърбовете на книгите бяха неозаглавени. Някои изглеждаха стари и захабени. Други бяха нови. Миранда посегна да вземе една.
— На твое място не бих го правил. После ще трябва да се разправяш с Лейн — предупреди я той.
— Двамата с него се разбрахме да ми отговаря на всеки въпрос, който му задам.
— Как си успяла да постигнеш такъв напредък за по-малко от година, какъвто аз не съм отбелязал за седемдесет? Опитвал съм практически всичко, за да се сдобия с пълното му доверие.
— Избих му зъб с тренировъчен меч — каза тя, изваждайки книга от средата на реда.
Дезмър кимна замислено.
— Това не съм го опитвал — отбеляза младежът.
— Лейн се обзаложи, че никога няма да го нараня до кръв — и че ако го сторя, заслужавам да получа отговор на въпросите си.
— Аха — отвърна той.
Миранда отвори книгата. Нямаше думи, само десетки червеникавокафяви петна, десетки от тях, върху всяка страница. Разлисти я, но не откри друго. Върна книгата и взе една от по-старите. Още петна. Постави обратно и нея, вземайки представител на новите. Подобаващо, тук имаше нововъведение. Под всяко малко петно стоеше име, надраскано с различен почерк.
— Какво е това? — запита тя.
— Ще трябва да попиташ Лейн. Това е негова тайна, не моя. А и имам още да ти показвам. Още не сме били в любимата ми стая.
Миранда поклати глава, постави книгата обратно на рафта и го последва. Влязоха в помещението, на чийто праг Дезмър бе стоял при появата им. Щом светлината на лампата му освети вътрешността, сиянието й затанцува върху дузини полирани повърхности. Младежът се придвижи до стената, запалвайки и стенните лампи. Всеки нов светлик разкриваше все повече от помещението. По стените бяха окачени всякакви оръжия. Мечове със закривено острие, лъкове, стрели, брадви и безброй други, изправени в поставки, витрини и дори висящи от тавана. Други поставки съдържаха бутилки, стъкленици, инструменти и книги.