Димънт се отправи към дълъг сандък в ъгъла на стаята. Последен замах на Лейновото острие довърши противника му. Втурна се към Димънт, но сандъкът се отвори и от него изскочиха още десет стоножки. Миранда, която още не бе намерила нещо в мистичния си арсенал, което да се оправи с едно от създанията, сега трябваше да се оправя с шест. Лейн бързо се справи с две от своите, но оставащите три се държаха на разстояние, което не позволяваше ефективен удар, така че го затрудняваха. Етер успя да унищожи противника си и бързо се понесе към Димънт.
Макар тези създания да притежаваха множество умения, интелигентността не бе сред тях. Не можеха да различат приятел от враг, а тъй като Димънт бе зает да прибира разхвърляните из стаята бележки, книги и инструменти, нямаше кой да ги насочва.
Етер скочи върху крака на Димънт. Острите като игли крачета потънаха дълбоко в плътта му, а тя събра цялата сила, която бе на разположение на абоминацията. Опашката мълниеносно проби кожата му. Преди да е потънала по-дълбоко, три от живите оръжия скочиха върху й и я откъснаха. Гъста черна кръв потече от гърба на Димънт, а Етер бе разпъната от чудовищата.
Леко кимване бе достатъчно създанията да се отдръпнат от останалите и да атакуват обездвижения метаморф. Етер внезапно прие отново каменната си форма, пръсвайки металните стоножки. Втурна се към Димънт. С плавно движение той размаха един от инструментите, които бе взел, забивайки го в гръдта й. Тънко като рапира назъбено острие, украсено с кристални нишки. Те отвеждаха до дръжката, към която с деликатни метални щипци бе захванат скъпоценен камък. При допир мрежата фини нишки засвети и кристалът засия ярко.
Етер отскочи назад и сграбчи зловещото оръжие, правейки панически и безплодни опити да го изтръгне от гръдта си.
— Това е душоизвлекател, прост инструмент. Нищо повече от уяснен и пречистен тиров кристал. Някоя по-нищожна душа би била извлечена. Затворена изцяло вътре. Подозирам, че ти надвишаваш капацитета на кристала. Ще видим — обясни той.
Движението на Етер се забави. Айви наблюдаваше сякаш от много далече. Заповедта на Димънт я бе разтърсила из основи. Сякаш умът й бе изтласкан настрани. Нищо не я спираше да помръдне, но не разполагаше с волята да го стори. В далечината дочу Миранда да проплаква от болка. Пръстите й стиснаха дръжката на тоягата. Главата й бавно се обърна. Съществата бяха наобиколили приятелката й. Девойката успя да ги прогони с магията си, но бързо бяха заменени от други. Губеше битката. Устните на Айви се свиха. Стисна зъби.
Димънт прекоси касапницата. Чудовищата покорно му направиха път. Достигна вратата на върха на стълбището. Този ужасен човек, този враг, който излагаше приятелите й на риск, бе на път да избяга. Тази мисъл прогаряше съзнанието на Айви. Най-сетне женският малтроп си върна контрола.
С могъщ удар на сопата смаза стоножките, атакуващи Лейн. Той се отскубна и затича нагоре по стълбите, замахвайки към генерала. Три от създанията се хвърлиха на пътя на острието. То ги разсече и проряза жестока рана в ръката на Димънт. Всички останали стоножки се втурнаха да извлекат Лейн настрана от господаря им. Мъжът сграбчи ръката си, лицето му най-сетне показало болка. Тя бързо премина в гняв.
— Поздравления. Мотивира ме да наруша пряка заповед — просъска той.
Направи жест към изписаната с руни плочка, преди да се втурне навън. Едно от живите оръжия се метна към нея, натрошавайки я на парчета. Сякаш цялата постройка се натроши едновременно с нея. Дъските изскърцаха, виковете на хиляда отвратителни чудовища отекнаха едновременно.
Заклинанието, парализиращо безбройните зверове от горните етажи, бе разрушено. И те се разбуждаха.
Мощен тропот разтърси тавана. Котелът над огъня се наклони, разливайки смрадливото си съдържание и пръсвайки пламъците. Оставената на мира от стоножките Миранда съсредоточи ума си. Повдигна течността и я насочи към купчината създания. Когато бяха наквасени, я замрази. Сетне се опита да използва останалото да потуши пламъците, но течността само изсъска и потъмня. Затова девойката насочи съзнанието си директно към задачата. Сякаш водени от невидима ръка, пламъците бяха плъзнали директно към опорните греди. Те вече се огъваха и пращяха под тежестта. Съсредоточи се да задържи дървото.
— Миранда, бързо! Трябва да вървим! — викна Айви, гневът й бързо заменен от страх.
— Трябва да овладея огъня. Помогни на Етер — успя да промълви девойката. От челото й течеше пот заради горещината и огромното усилие.