* * *
Лейн и Айви излязоха на последното ниво. Намиращите се там масивни чудовища бяха прекалено големи, за да бъдат пометени настрана от Айви, въпреки инерцията, която тя бе набрала по време на цялото си безпрепятствено изкачване. Лейн успя да се промъкне пред нея точно когато една от заплетеното кълбо змии, изпълващи стаята, се опитваше да я захапе с уста. Жилото на меча му принуди чудовището да се отдръпне от пътя на Айви. Приближавайки вратата, тя приведе рамо, изравнявайки каменната снага на Етер с масивната порта.
Със сила, която бе трудна за проумяване, засилилата се героиня блъсна вратата, използвайки вкаменения метаморф като таран. Дъските направо бяха дезинтегрирани при сблъсъка, вратата бе разрушена изцяло. Айви се олюля от удара, загубвайки равновесие и строполявайки се на замръзналата земя. Каменното тяло на Етер, макар и покрито с пукнатини от сблъсъка, се плъзна и спря невредимо точно отвъд стената. Лейн изскочи от вратата, последван от поток чудовища и огромна колона черен дим.
* * *
Много от създанията притежаваха умението да бълват огън и по тази причина фортът бе пламнал на няколко места. Вече ставаше ясно, че отвратителното място е построено именно с тази цел: да се самоунищожи с все цялото си съдържание, наместо да попадне в ръцете на врага. Миранда, все още намираща се в самото сърце на постройката, усети, че работата й е приключена, че останалите са избягали. Започна да отпуска захвата на изтормозения си ум. Щом го стори, подобно на водопад край нея започнаха да се сипят дъски, пепел и неестествена фауна. Дъските, върху които стоеше, както и онези над главата й започнаха да поддават.
Накрая се разтрошиха.
* * *
Аурата на Айви угасна, докато Лейн притичваше край нея, обръщайки се към създанията, изскочили от форта. С мощен полъх сгорещен въздух и дим, цялата структура се срина в ямата, където бе изградена, изчезвайки в черния пушек. Червени и оранжеви пламъци го разсичаха на места, хвърляйки отблясъци върху помраченото от нощта поле.
Разрухата на форта имаше поне един плюс: охранявалите го червеи се самоунищожаваха, хвърляйки се сред пламъците в опит да нападнат източника на мощния трус. Оранжевото сияние открои силуетите на единствените оцелели от срутването: змиечудовището, рогатия тигър и скорпионестия ястреб. Лейн стоеше нащрек, приготвил меч.
Айви държеше главата си, замаяна, но в състояние да се изправи на крака. Погледна гледката пред себе си, съзирайки, но не разбирайки. Разсъдъкът й се бе върнал, но напрегнатите няколко минути бягство не бяха оставили спомен, слели се в смес звук и светлина. Не бе сигурна колко време е минало, нито дори дали изобщо е минавало. За последно помнеше, че се намира във форта — сега не се виждаше никакъв форт. Пронизителен писък се разнесе от небето. Тя погледна точно навреме, за да види как острата черна опашка профучава край главата й. Отскочи настрана, падайки отново.
Размазаният й взор бе насочен към огромно туловище, за чието игнориране бе положила особени усилия при влизането си във форта. Лейн стоеше пред нея, изправил се срещу черна форма, която се движеше напред със страховита скорост. Асасинът бавно пристъпваше встрани. Всеки път, щом го стореше, атакуващото го създание се извърташе леко, насочвайки се към него и далеч от Айви. Тя извърна очи към небето. Едва видим силует се изви и се понесе към нея. Пръстите й подириха тоягата, която се бе изхлузила от ръката й при падането.
Колкото и силни да бяха очите й, черният силует на сокола оставаше незабележим върху нощното небе. Ушите й помръднаха, прогони всичко друго. Органите на слуха й бяха далеч по-чувствителни от зрението. Съвсем слабо долови свистенето на въздуха край перата на чудовището. В последния момент издигна сопата си, грабнала я с две ръце, стискайки зъби и затваряйки очи. Движението й бе преценено добре. Звярът бе насочил смъртоносното си острие към сърцето й. Силата бе достатъчна да спре голямото колко юмрук жило. Създанието бясно запляска с криле, опитвайки се да избяга.
Айви сграбчи тоягата, размахвайки я и стоварвайки я върху земята. Безпомощното експериментално чудовище бе размазано.
Огромното, коткоподобно създание изрева към Лейн. Той внимателно прецени бързината му. Разстоянието между тях бързо се топеше. Накрая малтропът се хвърли настрана. Огромното чудовище бе по-бързо и ловко в сравнение със създанието, на което дължеше големината и рогата си, но само малко. Бърз замах с меч коства на чудовището един рог, но мощен удар с лапа се промъкна край меча и поряза стомаха. Лейн се отдръпна, но белезите останаха. Вторият замах намери врата на хищника. Лисугерът се оттегли. Сразеното създание се загърчи за миг, преди да утихне.