Лейн мълчеше. Айви падна на колене, обърнала се към димящата яма, където приятелката й бе намерила покой. Както преди, тъгата й нямаше някакъв видим ефект, за разлика от останалите емоции. Наоколо нямаше никой, достатъчно слаб или състрадателен, за да получи емоцията. Бедното създание започна да хлипа, а Лейн възобнови огледа си.
— Тя… Не може да е мъртва. ЗАКЛЕ МИ СЕ, ЧЕ ЩЕ МЕ ПОСЛЕДВА. Миранда не би излъгала. Не би направила обещание, което не е в състояние да изпълни. И всичко е по негова вина — каза тя, скачайки на крака.
Очевидно бе изтощена. Червени нишки проблясваха наоколо, когато изморената й душа реагира на гнева, който се надигаше. Очите й се насочиха към небето над огнената яма с далеч по-голяма яснота от тези на Лейн. Оголила зъби, тя се наклони и запрати тоягата си. Оръжието изчезна в мрака, преди да се удари в нещо и да полети към ямата.
Необикновена форма се спусна сред оранжевото сияние над дупката. Димънт, яхнал драгойл, какъвто не бяха съзирали досега. Бе по-малък и по-маневрен. Наместо ципести, крилете бяха покрити с пера. Вратът бе по-дълъг и по-тънък, завършващ с глава, която изглеждаше като кръстоска между орлов и драконов череп. Очевидно генералът страдаше много от получените рани. Дишането му бе мъчително.
— Оцеляването ти… ме притеснява. Възможността ти да ме откриеш… е още по-притесняваща — рече той. — С риск да… разгневя колегите си… ще трябва да приема… по-директна роля… в гибелта ти… УБИЙ ГО!
Думите припламнаха в ума й. Обърна се рязко и несръчно към Лейн. Усети да се придвижва към него. Той държеше оръжието си хлабаво, но в защитен захват. Не искаше да й повдига острие. Айви усети омраза с нечувствана досега интензивност да пламти в нея. Спря. С огромни усилия насочи очи към фигурата в небето. Мъчеше се да си възвърне контрола върху тялото. Лицето на Димънт бе сурово.
— Изглежда… душата ти е по-силна… от тялото. Много добре… в такъв случай… ще контролираме нея.
Пръстите му обгърнаха кристала, който висеше около врата му. Айви тутакси се строполи на земята, бездвижна.
— Издигни се — заповяда Димънт.
Айви се подчини на фундаментално ниво. Тялото й се издигна като марионетка на конци, докато не се изравни с генерала, високо над полето.
— Обърни се към мен — нареди той.
Тя се подчини.
— Покажи ми гняв — нареди генералът.
Червените нишки светлина започнаха да се вият, лицето й се изкриви в изражение на ярост.
— Още. ОЩЕ! Не ме интересува дали ти е останал… НАМЕРИ! — заповяда Димънт, стискайки юмрук около кристала.
В лика й се примеси болка, а очите й придобиха могъщо златисто сияние. Накрая пълната мощ на злокобната й трансформация бе освободена. Това бе първият подобен изблик, наблюдаван от Димънт, който запрати драгойла му настрана. Когато язденото чудовище си върна баланса, показваната от създанието му сила извика усмивка на лицето му.
— Значи и смъртната душа може да представлява достойна занимавка — заключи той.
Усмивката му бързо изчезна, когато острие прониза врата на чудовището му. Възползвайки се от разсейването, Лейн бе хвърлил меча си. Крилете на драгойла припляснаха инстинктивно още няколко пъти, сетне звярът се разби в земята край димящата яма. Все още жив, все още стиснал кристала, генералът изпълзя от купчината отломки, която бе яздил. Когато асасинът се приближи, Димънт изкрещя към все още поробената Айви:
— ПОГЛЕДНЕШ ЛИ ТЕЗИ СЪЗДАНИЯ, ВИЖДАШ НЕ ИЗБРАНИ, А ДЕМОНИ. УБИЙ И ДВАМАТА!
Докато тя се насочваше да изпълни възложената й задача, Димънт измъкна кристал от джоба си и го строши върху заледената земя. Отвори се портал, наподобяващ онзи, през който бе влязъл.
Айви се хвърли към Лейн. Той се претърколи настрана и тя издълба дълбок улей в земята на мястото, където бе стоял само преди мигове. Асасинът спринтира към лазещия генерал, но Димънт изчезна през портала, точно когато Лейн го застигаше.
За кратко Айви насочи вниманието си към каменната форма на Етер. Издигна се високо във въздуха и се стрелна към неподвижната Избрана, удряйки я с достатъчна сила, за да блъсне двете с нея, както и значителна част от полето, в димящата яма. Миг по-късно се появи отново, изревавайки от болка, притиснала ръка над гърдите си — белегът прилагаше наказанието си. Когато болката утихна, Айви се обърна към Лейн.
Той вдигна оръжието си и се приготви за сражение, знаейки отлично, че това е битка, която не може да спечели.
Сред ослепителен червен блясък, Айви го връхлетя. С умението и прецизността на дълголетен воин лисугерът блокира, но ударът бе прекалено силен. Мечът се строши на две, а Лейн бе отхвърлен назад. Избраната се преви от болка, белегът на гърдите й се отличаваше ярко през парцаливите одежди. Асасинът с мъка се изправи на крака. Кръв течеше от дузина стари наранявания и още толкова нови. Айви заплашително се носеше над земята, без да откъсва очи от него. Зад нея беснеещите пламъци потъмняваха. Огънят замираше.