— Айви. Не искаш да сториш това — рече Лейн.
Айви се сниши до земята. Не бе ясно дали се уморяваше, или причината бе друга. Ръцете й бяха отпуснати край тялото й, стиснали пестници. Лейн не помръдваше. Очите й съзираха приятел, но душата й съглеждаше нещо друго. Пречупени през думите на генерала, образите достигаха до съзнанието й като извратени чудовища. Чувстваше единствено нуждата да ги унищожи.
— Погледни ме. Чуй ме. Подуши ме. Не съм ти враг — каза той.
Скоро тя се изправи нос в нос с него. Леещата се около нея сурова енергия прогаряше Лейн, но той все така не помръдваше. Нямаше смисъл. Ослепителните кълба светлина на мястото на очите й се взираха дълбоко в неговите, сякаш изпитваха увереността му. Частици истина си пробиха път до ума й. Тя подуши въздуха. Разпознаваше миризмата. Аурата й започна да потъмнява, леко загатване за разпознаване изникна на лицето й. Бавно повдигна ръка, за да докосне лика му.
Внезапно изпращяване долетя откъм ямата. Всички очи се насочиха към източника на звука. Летейки над дупката, поглъщайки последните пламъци, стоеше Етер. Сиянието и мощта на изграждащия тялото й пламък напомняше на онези при първата й поява, по нищо не отстъпваха на огненочервената аура, обгръщаща Айви. Държеше над главата си масивно, пламтящо, почерняло парче дърво. Бившата врата на форта.
— Махни се от него, животно! — изкрещя тя.
— Етер, не! — предупреди Лейн, твърде късно.
Огромният снаряд изсвистя из въздуха. Асасинът се гмурна настрана, засипан от димящи въглени и пепел, разпръснали се от сблъсъка на вратата с Айви. Още преди всички отломки да са се посипали върху земята, Етер продължи атаката си. Символът върху челото й пламтеше още по-ярко дори и от пламъка, но причиняваната от него болка не успяваше да измести гнева от лика й. Хвърли се към Айви, обсипвайки я с удари.
Олюлявайки се, Айви понесе множество от тях. Неочаквано се изстреля нагоре, преминавайки директно през снагата на Етер. Пламъците се пръснаха и се събраха отново. Издигайки се, Айви изпищя, бързо усетила наказанието на белега. Етер прие ветрената си форма и запрати мощен вихър право нагоре. Малтропката биваше изтласквана все по-нагоре и по-нагоре.
— Етер, спри! — настоя Лейн.
— Тя доказа веднъж завинаги, че е пионка на врага, нож, жадуващ да се впие в гърбовете ни. Не мога да я убия, тъй като това ще означава гибелта ми, но възнамерявам да се погрижа никога повече да не ни заплаши — беснееше Етер.
С тези думи се върна в пламенливата си форма. Цялата мощна колона въздух се промени едновременно с нея. Айви потъна в огъня. Етер продължи нападението. Разровената, заснежена земя започна да съска и да ври. Един ярък символ, белегът на метаморфа, засенчваше пламъците със сиянието си.
Внезапно причиняваната болка стана прекомерна. Етер спря, вкопчвайки се в него с две ръце и изревавайки. Очите на Лейн се извъртяха към небето. Айви летеше надолу. Падайки, насочи краката си за удар. Етер тъкмо се бе възстановила, когато бе блъсната. Огнената й снага се пръсна на цяла галактика въгленчета. Контролираната от Димънт Избрана се стовари върху земята със сила, оформила кратер, издигайки цяла вълна димяща кал и разтопена земя.
Сега нейният белег въздаде справедливост за атаката. Пръстите й се вкопчиха в сияещата дамга върху гърдите, проглушителен вик разцепи въздуха. Формата на Етер тромаво се съедини: изтощението вече личеше. Замъглени от болката, очите на Айви се насочиха към нея. Метаморфът бързо прие водната си форма. Айви се втурна към нея, но Етер потъна сред стопения лед. Айви се плъзна и спря сред кишата, оглеждайки се побесняла за целта си. Водата се надигна и я погълна, обгръщайки я с вълна разтопен сняг.
Формата на Етер се отдели от водната маса, обхванала Айви, бързо превръщайки я в лед. Течността около беснеещия малтроп също започна да застива. Айви се мяташе, бавно обездвижвана. Само муцуната й се подаваше над водата, когато последната замръзна изцяло.
Белегът на Етер димеше, а на лицето й бе изникнала лека усмивка на задоволство. Но изчезна бързо. Не бе доволна. Трансформира се в камък. Подобно вълна, разпростряла се от сърцевината й, заледената вода последва метаморфозата. Скоро единствено носът на Айви остана да се вижда. Етер се преви — силата, която бе извлякла от пламъците, почти се бе изчерпала.