Белегът върху челото й продължаваше да пламти и когато Етер се отправи към Лейн. Внезапно спря. Обърна се към пленената Айви. Тънки пукнатини, пропускащи алено сияние, пълзяха по импровизирания затвор. Етер вдигна ръка и напрегна съзнание. Пукнатините започнаха да се запълват. Ръката й започна да трепери. Цепнатините изникнаха отново. Айви пръсна каменния пашкул и скочи върху другата Избрана. Обсипваше я с удари, всеки раздробяващ скалната снага на все по-малки късчета. Белегът над сърцето й пропукваше заради силата, с която се опитваше да я накаже заради проявените действия.
Лейн скочи на Айвиния гръб. Допирът му бе достатъчен да прекъсне контрола на генерала и да я накара да осъзнае, че не се бе изправила срещу враг. Обзе я объркване, примесено с гняв. Силата й бе изчезнала, душата й напрегната до крайност. Отдръпна се от камарата натрошен камък, която някога бе представлявала съюзник. Яростта започна да се оттича. Това елиминираше и неутрализиращия ефект, който гневът оказваше върху болката от белега. Чиста, пронизваща същината й агония се разля по гърдите й. Преди съзнанието й бе познавало само гняв, сега сетивността му бе сведена до болка. Без да разполага нито със силата, нито с волята да стои изправена, Айви се отпусна в ръцете на асасина.
Лейн положи на земята изпадналото в несвяст създание. Облаците на източния небосвод бяха обагрени от първите лъчи на зората. Малтропът се огледа. Сякаш самият ад се бе изкатерил от недрата на земята. Дим все още се издигаше от ямата, превърнала се в дълбок гроб за техен спътник. Миризмата на смърт лъхтеше от безчетните провалени експерименти, димящи сред отломките.
Очите му се насочиха към Айви. Бе жива, но на самата граница на живота. За разлика от предишните изблици, този път не бе пощадена от физическите наранявания, получени по време на битката. Драскотини, цепнатини и изгаряния обсипваха тялото й. Пестниците й бяха окървавени. Подувания указваха местата, където бе поемала удари. Лейн се приведе да я вдигне на раменете си, но острата болка в стомаха му припламна мъчително. Имаше счупени ребра, кръв се лееше щедро от раните в гърдите. Трудно бе да напълни дробовете си с въздух. Движенията на държалата меча ръка бяха съпроводени от стържеща агония.
Изправи се и намери парчетата на меча си. Разкъсвайки няколко ивици от одеждата си, овърза счупеното острие към счупената си ръка, пристягайки здраво, така че да зарасне правилно и да му предостави поне някаква защита. След като прибра другото парче, Лейн отново се извърна към ямата. Бавно се приближи към ръба й. Пое си болезнен дъх.
Нямаше я вече.
Миранда.
Бе неизбежно. Тя се бе развила изключително, бе научила много, но още не бе готова. Това не бе животът, който тя трябваше да изживее. Това не бе смъртта, която трябваше да я сполети. Ала бе поела по този път още от мига, в който бе напуснала своя свят и направила първата си крачка в неговия. И сега беше мъртва. Жестоката болка в гърдите и ръката му напомниха защо я бе потърсил отново. Ако не друго, се нуждаеше от уменията й. Преди да бъдат привлечени тук, бяха побягнали. На ръба на разкриването. Дори и ако колоната дим, протягаща се към виделеещото се небе не представляваше достатъчен маяк, огненият стълб, призован от Етер, щеше да пришпори нозете на всички патрули, намиращи се на достатъчно разстояние, за да го съзрат.
Той бе единственият, който бе в състояние да се държи на крака. И то съвсем бегло. Без целител можеше и да оцелее битката, но нямаше да остане жив още дълго. Ето защо не биваше да има битка. Бе наложителна друга тактика.
Вече ги дочуваше да се приближават. Ехтене на копита. Пое през полето, оставяйки Айви далеч зад себе си. Не биваше да я достигнат. Очите му се насочиха към приближаващите се силуети. Шестима ратници, яхнали коне. Целият патрул бе дошъл да провери. Добре. Това значеше, че бяха неопитни. Правилно би било да оставят поне един, който да отиде за помощ, ако заплахата се окаже достатъчно голяма, за да го изисква. Тогава вече нещата биха се усложнили. Бъдеха ли тези мъже повалени, в течение на известно време нямаше да има кой да ги замести, както и нямаше да бъдат доставяни съобщения.
Той се приготви.
* * *
Най-старшият от патрула яздеше колебливо. Бе получил нареждания да не доближава този сектор от полето. Около това място имаше широк радиус, навлизането в който бе забранено, но новините за случилото се тук със сигурност щяха да оправдаят нарушението. Не бе виждал такива опустошения от фронта насам.
Спирайки за кратко да огледа местността за следи от армията, заповядано да стори това, очите му се насочиха към няколко неопределими форми. Най-близката бе просната фигура на известно разстояние от димящата яма, която изглежда бе източник на случилия се катаклизъм. Когато се приближи повече можа да види, че формата прилича на малтроп. Не бе съзирал такъв от години. Зла поличба бе намирането му тук.