Азриел бе най-древният магьосник в Ентуел. В действителност тя го бе основала. В продължение на стотици години бе живяла в секция на скритото селище, изградена изцяло от същите кристали, които чародеите използваха, за да подсилят заклинаването си. Въпросната арена позволяваше безусилното създаване на заклинания, а също я пощадя ваше от лапите на времето. Вековете й бяха донесли несравнимо знание в мистичните изкуства. Също така изпълняваше ролята на финално изпитание за всеки маг, който желаеше да бъде наричан майстор. Тази й роля я правеше не само почитана фигура, а и обект на страхопочитание.
Видя я да седи в далечината, лениво взираща се в небосвода, отворила в скута си книга с магии. Косата й бе бяла, фигурата й бе стройна и грациозна. Беше облечена в черна роба, украсена с бели пламъци, танцуващи върху плата, сякаш горяха в действителност.
— Дийкън — рече тя, без да свежда поглед. — Пак ли всяваш смут?
— Да… Но… моля ви. Останалите ще бъдат тук скоро. Умолявам само за няколко мига далеч от тях, през които да обясня.
Тя извъртя глава към него, заинтригувана. Разсеяно махване на ръката й скри пейзажа, оставило ги сред черна бездна.
— Не ще ни открият, докато не го пожелая. Кажи ми. Какво те подтикна да изоставиш традициите ни?
— Миранда — заяви младежът.
— Ще ми простиш, че не проявявам изненада — рече тя с широка усмивка.
— Наблюдавах я. Откакто напусна Ентуел.
— Не е лека работа — кимна Азриел. — Но е далеч от обяснение.
— Тя е Избрана! Доказано е. Вярвам, че е говорила със самия Орийч. Също така изучавах думите на Черупката. Онези, които позорно изтръгнах от него в отсъствието на останалите. Смятам, че се отнасят за мен. Смятам, че трябва да й помогна.
— И как възнамеряваш да го сториш? — запита тя.
Дийкън измъкна вързоп страници от торбата си и с треперене й ги подаде. Азриел разпери пръсти и листовете се подредиха пред нея като върху бюро. Докато четеше, лицето й придоби повече сериозност.
— Вървиш по тънък лед, Дийкън — рече тя.
Продължи да чете.
— Остроумно. Проницателно. Но недовършено. Предлагаш някои наистина иновативни методи. Изкусни решения на вековни проблеми, ала няма да е достатъчно. Приети за даденост са множество условия, които може изобщо да не възникнат. Непрактично е. Няма да проработи.
Младежът измъкна една последна страницата. Словата бяха изписани набързо, руни бяха задрасквани и вписвани отново. Азриел се зачете, хвърляйки поглед към предишните страници. Ликът й стана замислен.
— Осъзнаваш, че това не е ясно. Дори и при безпогрешно прилагане на описаните методи, успехът остава относителна вероятност, а не неизменно развитие. Трябва да продължиш работата си. Нацелил си нещо. Работата ти е брилянтна, дори революционна, но безотговорна. С достатъчно отделено време би могло да възникне невероятно откритие.
— Не мога. Престъпих мерките на наказанието си, за да стигна дотук. Със сигурност години наред няма да получа правото да продължа.
— Тогава изчакай. Принос от подобен мащаб твърдо си заслужава чакането. Когато разкриеш постигнатото, името ти ще бъде изричано редом с най-значимите ни визионери — каза Азриел.
— Не разполагам с времето. Последните видени образи показваха, че Миранда се намира в много отчаяна ситуация. Възможно е вече да е късно. Но трябва да опитам. С помощта на арената ще съм в състояние да я открия, без значение в какво състояние се намира, бих могъл и да си послужа с части от това заклинание, но не мога да сторя и двете. Вие сте единствената, освен мен, която владее достатъчно сива магия, за да ми помогне.
За момент Азриел мълчеше. Мислеше. Когато заговори, гласът й звучеше мрачно.
— Ако го сториш, без значение от резултата, това ще е последната магия, която ще направиш в Ентуел. Използването на заклинание в тази форма, неизпробвано, върху себе си, показва незачитане на принципите, което е невъзможно да бъде пренебрегнато. Няма да ти бъде позволено да практикуваш мистичните изкуства. Припомни си своя ментор — предупреди тя. — Гилиъм изгуби живота си заради неизпробвано заклинание, и то далеч по-безопасно от това.
— Склонен съм да приема тези последствия — без колебание изрече той.
— Много добре. Да не губим време — каза Азриел. Въздухът затрепери, докато чародейката създаваше първата от описаните процедури.
* * *
Лейн продължаваше да язди. Колоната дим от разрушения форт бе видима дори и от това разстояние, а той току-що бе достигнал леса в подножието на планината. Много от предпазливостта бе пожертвана в името на бързината. За щастие бе останал незабелязан. Макар войнишките оръжия да бяха от най-ниско качество, същото не важеше за конете им. В съвременните дни конете оцеляваха по-често от ездачите, така че бушуващата бран не се бе отразила особено на нечифтокопитните създания. Широките копита застъпваха добре сред снега, а мощните дробове спокойно се изпълваха с леден въздух. Дори и така, конят бе претоварен и изморен. Лейн го накара да забави ход, когато обгръщащите ги дървета се сгъстиха достатъчно, за да не позволят откриването им.