— Галерията ми. Тук са почти половината от оръжията, които съм изработил, откакто започнах да работя с Лейн. Постарах се да направя по едно от всеки тип. Лейн умее да борави с всички, но напоследък предпочита само кинжали и лек меч. Гарантирам, че скоро ще иска да му направя нов, след като Саша изчезна. Няма значение, в момента приготвям два. Ще довърша единия за около две седмици — каза той, изпълнен с гордост.
— Погледни ги. Отделил си толкова време, за да създаваш инструменти за убиване — рече Миранда, леко отвратена.
— Инструменти, да. За убиване — само понякога. Имам и джунджурии за всякакви случаи. Лечебни еликсири, еликсири против безсъние… всякакви. Не можах да усвоя заклинаването, затова се съсредоточих върху тях. Не е най-великият талант, но се оправям. Този ми е любимият — изрече Дезмър, показвайки малка, невинна на вид стъкленица, изпълнена с прозрачна течност. — Отрова, която убива всичко без Лейн.
Миранда поклати глава.
— Защо? — попита тя.
— За отровата ли? Несъмнено разбираш полезността на… — заговори младежът.
— Не, защо е всичко това? — запита момичето. — Разбирам защо би прекарвал времето си с подобни неща в Ентуел, но защо тук? Изглеждаш свестен човек. Защо запълваш цялото си време със смърт?
— О, значи сега е само смърт? «Инструменти за убиване» ми харесваше повече. Каквато и терминология да употребяваш, просто се нуждая от нещо, с което да си запълвам времето.
— Това ли е? Запълваш си времето?
— Виждам, че си объркана. Първо, на колко години съм според теб?
Миранда прецени вида му. Бялата му коса бе в малко по-лошо състояние, в сравнение с последната им среща. Дрехите му бяха от най-добро качество. В общи линии приличаше на неин връстник, макар че питането я бе оставило с впечатление, че е по-възрастен, отколкото изглежда.
— На тридесет — отговори девойката.
— На тридесет бях, когато напуснах Ентуел. Съвсем скоро ще празнувам сто и третия си рожден ден.
— Какво? Не.
— Татко беше — и е — елф. От него съм наследил дълголетието. А външния си вид наследих от мама. Това ми помага да се слея с хората. Но това е без значение. Търсеше отговор защо си пилея така живота. Помисли си за всички възрастни мъже и жени, които си срещала. Готов съм да се обзаложа, че половината от тях са разгневени непрекъснато, без да имат някаква причина, или просто са сковани и апатични. Защо? Отегчени са от живота. Видели и сторили всичко, което са искали да видят и сторят. Не им е останало нищо. Човеците са едновременно благословени и прокълнати с кратък живот. По времето, когато амбицията и мотивацията им се изчерпят, краят обикновено е близо. Елфите нямат този късмет. Ние живеем ли, живеем. И като резултат се нуждаем от нещо, с което да си запълваме обширното време. Нещо безкрайно, което да предоставя занимавка. Някаква страст. Аз имам две. На първо място изработвам оръжия. Аз съм занаятчия, който се стреми към съвършенство. Никога няма да го постигна, поне така се надявам, но се приближавам към него с всяко следващо оръжие. Втората ми страст е малко по-трудна за обяснение. Обичам да правя пари.
— Колко възвишено — рече тя, като се подсмихна.
— Нямам предвид от алчност. Първите тридесет години от живота си изобщо не се нуждаех от пари. Просто обичам пазаренето, планирането. Обичам да тълкувам хората. Това също е почти изкуство — и почти също толкова удовлетворяващо. Щом като веднъж спечеля парите, преставам да се интересувам от тях. Бих ги раздал, но това би ме лишило от радостта да се пазаря за цената на нещата, които купувам — обясни Дезмър.
— Ако обичаш парите толкова много, защо просто не продаваш оръжията си? Така поне няма да се налага да работиш директно с асасин — каза Миранда.
— Не. Страстите не бива да се смесват. Оръжията са си оръжия, парите са си пари. През целия си живот съм продал само петнадесет бройки, като последващите години съм прекарал в издирване и обратното им откупване. Все още не съм успял да си върна три — едва понасям мисълта.
— Защо? — попита девойката.
— Защото са в ръцете на кьопави глупаци! Не понасям да гледам някое от произведенията ми да бъде употребявано недостойно. Това осквернява творбата. Оръжията ми могат да направят майстор от аматьор, а един майстор могат да направят неуязвим. Затова работя с Лейн. Той е един от малцината воини, които са достойни да държат изработеното от мен, и работата му предлага неограничен потенциал за другите ми умения. Докато продължи да ме устройва, ще работя с него. Престане ли, ще си намеря друг. Просто е.
— Това е толкова себично — каза Миранда.
— Още една характерна черта на дълголетниците. Тъй като и без това ще надживеем повечето си познати, имаме склонност да се съсредоточаваме върху себе си. Също така е типично за нещата, за които човек е разпален. Взема лоши решения, за да им угоди. Като например преценката, че хората, преследващите те над година, в действителност се опитват да ти помогнат — каза безстрастно той.