Лейн прецени предложението. Етер не се отличаваше със склонността да помага. Очевидно това бе опит да избута Айви. Офертата щеше да бъде разумен вариант, ако Етер бе притежавала възможността да се слива не на външен вид, но и в поведенчески аспект. Случаят обаче не беше такъв. Неохотно извади счупения на две меч. Нуждаеше се от него.
— Искрено се съмнявам, че ще си в състояние да го сториш. Но докато измисля по-подобаващ метод, ще получиш опита си. Слушай добре. Ковачът се нарича Флин. Говори директно с него. Ако мечът бъде взет от някой посредник, няма да бъде върнат бързо, ако изобщо бъде. Уведоми го, че заплащането ще бъде предоставено след приключване на поправката. При никакви обстоятелства не трябва да разкриваш, че си Избрана, да използваш или да заплашваш с насилие. И най-важното, не изглеждай като нещо различно от човек.
— Дело с изключителна простота — рече Етер.
Отправи се към града. Когато се бе отдалечила достатъчно, Айви заговори.
— Смяташ ли, че тя ще успее да го стори?
— Не. Но сцената, която несъмнено ще създаде, ще послужи като удачна диверсия. Остани тук и се скрий — отвърна Лейн.
Той бързо изчезна в мрака. Айви се изкикоти тихичко, насочила очи към населеното място, очаквайки безславното завръщане на побесняла Етер. На моменти нещо я разсейваше. Ухото й потръпваше и малтропът поглеждаше през рамо. Долавяше звук, едва чуващ се край вятъра. Кон. Айви приклекна по-надалеч зад преспата.
Лейн предпазливо се промъкваше из покрайнините. Никога не бе идвал лично, но бе ясно коя от малкото сгради е нужната. Вече можеше да чуе повишения глас на Етер, мъмреща младата жена, която посрещаше клиентите. Малтропът бързо се покатери на покрива. Нямаше прозорци, близо до стръмния връх имаше отвори, които да отвеждат дима от пещите. Протичаше пронизително вербално сражение. Точно сега можеше единствено да слуша. Да наблюдава. Щеше да е лесно да намери Флин и да го заплаши, но отдавна бе научил, че изработените под заплаха дела даваха слаб резултат. Хора като Флин живееха отделени от обществото. Имаха си посредници. Именно към тези индивиди трябваше да се насочи първоначално. Чрез тях щеше да бъде уредена среща, която щеше да успокои главната цел, да я подготви.
Докато слушаше, спомените от стотици подобни нощи нахлуха в ума му. Преди да приеме задачата, отвела го до Миранда, това бе нещо нормално. Така бе провеждал бизнес. Хрускащите стъпки на приближаващ кон го накараха да се отдръпне. Вятърът духаше откъм звука. Пое дълбок, бавен дъх. Никаква миризма от коня или ездача, но насред горящата дървесина и съскащ метал долови познат мирис. Една от жените вътре.
Миризмата не бе съвсем позната, но бе надушвал подобни. Кръвта не беше същата, но имаше сходство. Бе трудно да определи коя жена беше, но вътре имаше само две, без да се брои Етер. Миг по-късно, след като отправи вихрена обида към целия човешки род и посрещачката конкретно, Етер изхвърча от помещението, последвана от младата жена. Миризмата й бе отделена от тези на останалите и Лейн вече можеше да е сигурен. Тя щеше да е целта. Крещенето продължи още минута, след което девойката затръшна вратата.
Стиснала острието с достатъчна ярост, та по ръката й да плъзне кръв, Етер се отправи към края на града, където Айви изчакваше. Докато тя крачеше по пътя, край нея мина ездач. Погледът на мъжа за миг се задържа върху острието. Искрицата на разпознаване не можеше да бъде сбъркана. Очите на Лейн се присвиха. Мъжът се бе омотал срещу студа, единствено една ивица под челото му бе открита. Носеше броня, чиято повърхност не бе осквернена от нито една драскотина, единствено напудрена от снега. Шлемът висеше на седлото, тъй като не можеше да бъде нахлузен върху дебелата качулка и шала.
Лейн още веднъж огледа улицата. Не се виждаше никой, всички врати бяха затворени. Мъжът отведе коня си към малка конюшня зад една от сградите. Лейн тихо скочи върху покрива й. Когато пътникът изникна отново, малтропът скочи и го тласна назад, поваляйки го по гръб и притискайки коляно към гърлото му. Рязко дръпна шала.
— Дезмър — просъска той.
— Доста време мина — изграчи полуелфът.
Лейн вдигна краката си от шията му и издърпа бившия си съдружник на крака.
— Следвал си ме.
— Не би могъл да знаеш това — отвърна Дезмър с невярващо изражение.
— Отричаш ли? — запита Лейн.
— Не, но няма как да знаеш. Бяха взети стъпки… освен ако не си го почувствал, нали? Чудатата способност да усещаш, когато те наблюдават. Бях забравил за нея — осъзна той.
— Защо си тук? — пожела да знае малтропът.
— Погледни ме, Лейн. Ако не е очевидно, значи съм проявил небрежност.