Лейн привика в ума си видяното по-рано, но не откъсваше очи от тези на Дезмър. Полуелфът го познаваше по-добре от всеки друг на света, а в настоящия момент не бе ясно дали може да му се има доверие. Отделно от безукорната броня, припомни си, че бе видял познат щит да виси на седлото, също позната дръжка надничаше от ножницата. На бедрото му висеше меч. _Онзи_ меч. Виновникът, подел всичко това.
— Защо се преструваш на Избран?
— Пращане в грешна посока. Щипка истина към котела с лъжи — отвърна Дезмър. — Изключително ефективна тактика.
— С каква цел? — запита малтропът, чието търпение се изчерпваше.
— За да помогна на новите си съдружници, разбира се.
Ръката на Лейн стисна дръжката на един от откраднатите кинжали.
— Значи си станал пионка на д'кароните.
— Със сигурност това не те изненадва. Не трябваше ли да се очаква. Единствено д'кароните — плюс цялата Съглашенска армия, която контролират — предлагат умения и възможности, равняващи се на твоите. Потърсих ги и предложих услугите си. Изпълняването на въпросното дело, като същевременно остана жив, се оказа трудна задача. Когато доказах намеренията си, прегърнаха идеята. Това също се оказа предизвикателство, но достойно за мен, смея да твърдя. Всички от тях ме приеха. Всички без Тригора. Тя все още ми има зъб, но я държат стегнато. Лишена е от активна служба и е преместена в столицата. Странно.
Но да оставим това настрана. Споделих с тях известно количество ценна информация. Също така предложих идеята да се престоря на Избран. Щях да създавам впечатлението, че поддържам Съглашението, което да намали вероятността обикновените хора да повярват на истинските Избрани. Също така се смяташе, че ролята ми би привлякла останалите от вас.
— Защо ме следиш? — попита Лейн.
— Защо им е да ме приемат сред себе си, ако не да те открия? — рече Дезмър.
Лейн изтегли оръжие и допря острието до гърлото му.
— Кажи тогава. Какво възнамеряваш да направиш, след като ме откри?
— Много малко — отвърна полуелфът.
— И защо да ти вярвам?
— Човек би се надявал, че годините съдружие и познанство биха били достатъчни — леко се усмихна Дезмър.
Острието увеличи натиска си.
— Не струваш достатъчно, Лейн.
Малтропът леко завъртя острието.
— Говоря сериозно. Нямат интерес към само един или двама от вас. И със сигурност не искат смъртта ти. Не бяха особено изчерпателни откъм детайлите, но искат не по-малко от четирима — петима, ако е възможно — и то вкупом. При никакви обстоятелства някой от вас не бива да бъде убит.
Асасинът отдръпна острието.
— Защо? — запита той.
— Не ми казаха. Дадоха ми единствено имената и описанията на тези, за които трябва да се оглеждам — каза полуелфът, разтривайки врат. — И твоето име беше там, разбира се. Знаят много за теб. Също така са взели на прицел метаморфа, както и нещо, което наричат «Четвърти», друг малтроп. Беше с теб. Подозирам, че и метаморфът също. Липсата на Миранда е очевидна. Ако питаш мен, бих казал, че планът им е да се изправят срещу пълната сила на Избраните. Не мога да ти кажа защо.
— Кажи ми защо да не те убия.
— Бих се отнесъл към преждеспоменатите години съдружие, но по-убедителен е фактът, че разполагам с възможността да подавам погрешна информация на множеството ти врагове из Съглашенската армия. Дадоха ми предмет, чрез който да ги държа в течение на делата си. Наскоро ги уведомих, че ще проверя за следи от теб в този град. Би ти било от полза да докладвам, че не съм открил нищо и че продължавам. По-малка полза би имало от липсващо уведомление, подсказващо нуждата от допълнително разследване.
Лейн се замисли над думите му.
— Не мога да кажа, че зная какво са планирали за теб. Тъй като си попадал в лапите им преди, предполагам си наясно какво да очакваш. Склонен съм да предположа, че ново залавяне ще бъде последвано от сходно третиране — както за теб, така и за останалите.
— Как ме преследваше? Как така не можах да те засека? — рязко запита Лейн.
— Д'каронските мистици притежават редица уникалности. Повечето занимаващи се с прикриване магьосници насочват вниманието си към невидимостта. Но един чудак е отделил усилията си към обезшумяването на движенията. Веднъж приет сред тях, открих цели томове руни и заклинания, посветени на оставането незасечен от всички сетива. Зрение, обоняние, дори сетива, за които не бях и чувал. Сетива, които не мога и да си представя. И кристалите, Лейн. Само какви възможности! — възкликна Дезмър. — Наистина са вдъхновяващи. Бях в състояние да обогатя оръжията ти с пасивна защита, но тези кристали са в състояние да задействат активни, агресивни магии. А наличните им техники позволяват изключително бързата изработка на оръжия.