* * *
Лейн бързо се върна при останалите. Стигайки на въпросното място, завари там само Айви. Бе очаквал нещо подобно. Бе скръстила ръце, челото й бе свъсено, на лицето си носеше раздразнено изражение. Лейн знаеше защо. Етер го бе последвала, бе го усетил. В една или друга форма бе наблюдавала случилото се. Ако бе разполагал с възможност, щеше да сложи край на това, но по времето, когато осъзна, нуждата от тишина беше прекалено голяма.
— Покажи се — остро нареди той.
Пронизващият вятър се завъртя и прие формата й, преляла в плът.
— Уменията ти са отлични, макар да подлагам делата ти на съмнение.
— Защо ме последва? — сурово запита асасинът.
— С оглед на скорошните ми затруднения, сметнах за нужно да ти илюстрирам величината на собствените си умения.
— Казах й да не го прави, но тя не ме слушаше — троснато рече Айви.
— Нямам време за това — изръмжа Лейн. — Слънцето скоро ще изгрее. Нуждаем се от някакво по-безопасно място. Това ще ни забави.
— На север има къща. Обгорена и празна — предложи Етер.
— Видя ли я? — попита лисугерът.
— Огледах всичко, което поселището и заобикалящите го възвишения предлагат, няколко мига след като се превърнах във вятър — отбеляза метаморфът.
— Ще видим — каза Лейн. — Отведи ни до нея. Пеш.
Етер започна да стъпва из преспите. Разстоянието бе малко, но вихрите и снега затрудняваха придвижването. Над раменете на метаморфа се спусна по-дебело наметало. Краката й потънаха в снега, обути в леки ботуши, за да изникнат отново, стъпили в по-подходящи за крачене обуща. Често отстраняваше чувствителността към глад и студ, които тормозеха смъртната й обвивка, но вихрената форма бе отнела по-голямата част от малкото сила, която си бе възвърнала. Трябваше да остане в сегашната конфигурация в продължение на още няколко часа, преди отново да опита нещо подобно. Голямо облекчение бе произтекло от съгласието й да остане в тази форма.
Пръснатите постройки станаха още по-редки. На голямо разстояние от тях, точно покрай табелата на града, действително се издигаха останките от къща. Две от стените все още стояха. Макар покрит със сняг и нещо, което очевидно представляваше парчета от покрива, подът се държеше. Лейн я прецени. Разположението й бе такова, че стените скриваха останалата част от руините сравнително добре, отдалечеността от пътя бе значителна. Не представляваше идеалното скривалище, но беше малко вероятно да открият по-добро. Продължи огледа си, откривайки капак към мазе, останало сравнително непокътнато от пламъците. Кимна. Айви се вмъкна вътре, последвана от Етер.
Мазето бе плитко, както повечето подземни помещения в каменистата, замръзнала земя в планините. Светлина и сняг се процеждаха през ъгъл в пода, пречупил се под тежестта на отломките. Изглежда мястото не бе докосвано след пожара.
Лейн приклекна близо до средата на пода. Айви последва примера му. Асасинът бавно започна да потъва в транс, което бе значително улеснено от липсата на неспирен вятър, който да фучи в ушите му.
Айви се огледа. Все още бе изморена, но новото място я интригуваше. На места се виждаха сандъци, рафтове бяха покрити с гърнета — някои строшени, някои цели. Долавяше смес миризми, които не можеше да определи. Бавно се отдръпна от Лейн и внимателно отвори един сандък, често поглеждайки към асасина, страхувайки се да не бъде смъмрена.
Когато мъмрене не последва, тя започна да рови из съдържанието. Стари, плесенясали одеяла. Навъси се и ги остави настрана. Опитвайки се да премахне миризмата от носа си, Айви подуши въздуха. Нещо привлече вниманието й. Предпазливо последва миризмата. Из ума й плъзна гъдел. Етер я наблюдаваше.
— Какво има пък сега? — попита метаморфът.
— Надушвам… колофон.
— И какво от това?
— Не зная… аз… А, ето!
Далеч в ъгъла, под една полица, сред редица кутии, се намираше малък калъф. Айви отключи закопчалките и го отвори, намирайки цигулка. Пръстите й потръпваха, докато я поемаше. Бе погълната от вида й. Върху лицето й бяха изписани яснота, съсредоточеност и осъзнаване, които не бе демонстрирала преди. Етер се приготви да протестира, когато малтропът прокара пръст по една от струните, но замълча. Част от нея проявяваше интерес към това поведение. А и искаше да стане свидетел на гълченето, което неминуемо щеше да последва от страна на Лейн.