* * *
Тригора приближи убежището. Имаше три дири. Две отвеждаха на запад, към стръмния склон. Една отиваше към града. Чу глухо проскърцване по склона. Заради вятъра бе трудно да определи броя на нозете, отговорни за шума. Избра по-близката плячка, тръгвайки енергично надолу по склона. След известно разстояние дирите се разделяха. Но съзряното от нея бе невъзможно, тъй като и в двете посоки се простираха следи от два чифта крака. От лявата диря още долитаха стъпки. Когато тръгна подире й, следите от два чифта нозе неусетно бяха увеличени с още един. Илюзии? Не, следата бе истинска. Щеше да получи отговор, когато я проследи до източника. Удвои скоростта си. Скоро сред навявания сняг изникнаха силуети. Едната фигура със сигурност бе Лейн. Другата принадлежеше на жена. Последната трябва да бе проектът.
Проектът бе променлив. На Тригора бе казано, че въпросният проект притежава всички физически характеристики на Лейн. Бяха се допитвали до нея относно кои негови елементи да бъдат подчертани. Също така бе уведомена за по-уникалните аспекти, но до този момент не го бе виждала, не й бяха позволявали. Трябваше да бъде нащрек. Повече от обичайното.
— Спрете! — викна тя, когато се приближи достатъчно, за да бъде чута.
Тримата спряха и се обърнаха едновременно. Лейн пристъпи напред, ярост блеснала в очите му. Останалите изглеждаха неестествено спокойни.
— Свали оръжието, Лейн. Вече нарушавам заповеди. Не се съмнявай, че бих убила теб и останалите — предупреди Телоран.
Свиреп рев изригна от гърлото му и малтропът се спусна към нея. Правеше всичко грешно. Бе вдигнал меча си високо, оголил тялото си. Дори движенията му изглеждаха по-схванати и по-бавни от това, на което бе способен. Разполагаща с предостатъчно време да реагира, Тригора блокира атаката и контрира с лек замах през гърдите му. Бликна кръв, но капките се проясниха, сетне замръзнаха.
Следващите му атаки бяха идентично безплодни, а тези на генерала предизвикаха сходен резултат. Накрая тя се отегчи от безсмислената битка. Заби дълбоко оръжието си в гърдите на създанието, за което знаеше, че няма как да бъде истинският Лейн. Още щом първият от вложените в острието кристали докосна плътта, околната част се превърна във вода, пропуквайки в немилостивия студ. Останалите спътници се отдръпнаха, сякаш те също са били ударени. Скоро цялото тяло се бе разплискало на земята, намокряйки глезените на Тригора.
Миг по-късно другият малтроп, проектът, се стопи. Жената се усмихна леко, преди да стори същото.
* * *
Лейн, Етер и Айви търчаха надолу по склона. Асасинът се движеше няколко крачки пред останалите. Благодарение на някаква манипулация върху формата си, Етер с лекота го следваше. Внезапно дочувайки стъпките й да се олюляват, Лейн се извърна. Десетина крачки по-назад метаморфът бе спрял. Айви бе до нея, възползвайки се от възможността да си почине.
— Откри първата примамка — успя да промълви Етер.
Лейн насочи поглед назад, бяха оставили зад себе си почти половината планина. Покритите с лед върхове на вечнозеления лес в подножието на моменти надничаха из веявиците. Диверсията работеше. Ако Тригора можеше да бъде забавена само още няколко минути, вятърът щеше да прикрие следите им. Дирята щеше да изчезне. Очите му се преместиха върху Етер. Изглеждаше изморена, Айви също. Погледът на метаморфа се насочи към късче козина, закачило се на недалечен храст. Стискайки го, Етер бързо се въплъти в кошута — по-проста форма, по-подходяща за терена. Миг по-късно тримата отново поеха на път с подновена скорост.
* * *
Далеч зад тях, Тригора проследи друга следа. Същите три фигури, които се бяха стопили. Единствената разлика бе дървена кутия, която проектът държеше под мишница. Този път непознатата жена пристъпи напред да атакува, докато проектът се скри зад гърба на Лейн, вдигнал лениво меча си. Атаката бе слаба, или поне така изглеждаше. Тригора издигна оръжието си, но бавният удар с опакото на ръката я разтърси, сякаш се бе сблъскала с масивна тояга. Следващият замах издрънча върху меча. Тригора бързо парира. Ръбът на оръжието й само драсна ръката, която все по-видимо се вкаменяваше. Скоро срещу генерала стоеше жива статуя. Острието се стрелкаше отново и отново, но не успяваше да пробие скалистата снага.
Тригора си припомни каквото знае за този противник, метаморфа. Извъртя острието и нанесе удар с плоската страна. Каменната ръка посрещна удара с лекота. Телоран бързо прокара острието по вдигнатата ръка. В него бяха инкрустирани кристали, позволявайки й да използва магия. Всеки път, когато някой от тях докоснеше противницата й, тя изпищяваше от болка. Накрая отстъпи, тъй като вече не бе в състояние да търпи страховития глад на кристалите. Поразената ръка се разрони. Скоро и останалата снага я последва. Преди да му бъде нанесен удар, мнимият Лейн също се разсипа на прах.