Тригора бавно доближи входа на алеята. Епидим се бе отдалечил на значително разстояние и продължаваше да върви в същата посока. Стъпвайки внимателно, Телоран също прекоси улицата. Едва се бе удържала да не се изправи пред него и победоносно да обяви залавянето на Айви, но за момента създанието далеч не бе в ръцете й. Ако можеше да извлече само частица информация, тогава и другите Избрани щяха да й паднат. Останалите генерали нямаше да могат да сторят друго, освен да й позволят да заеме полагащото й се място на фронтовата линия. Дори Багу щеше да отстъпи, след като ренегатите му бъдеха предадени.
— Добре ли се справих? — настойчиво запита Айви.
Тригора не обърна внимание на странната реакция и тихо продължи. Странноприемницата се намираше недалеч, ако бе запомнила правилно. Вървейки, започна да подрежда въпросите си, подготвяйки техники. Инстинктът й разтревожено изтъкваше неочакваната покорност, дори отдаденост на пленницата й. Предупреждаваше я относно Епидим и несъмнено замисляното от него предателство. Понастоящем не можеше да стори нищо относно тези притеснения. Бяха отбелязани и отложени настрана. Звукът на оживен смях и гръмки разговори оповести приближаването до единствената сграда в тази част на града, която нямаше западнал или изоставен вид. Телоран пристъпи към яката дървена врата и я бутна. Не беше заключена.
Двете влязоха бързо, затваряйки и заключвайки след себе си. Опиващата миризма на пиво и печено месо за миг разсея Айви. Очите й се задържаха към вратата в далечния край на дългия, мрачен коридор. Копнееше да се намира от другата страна. Изключително силно й се искаше да подуши, опита и чуе случващото се отвъд. Решителна ръка върху рамото й я върна към действителността. Една от вратите бе отворена. Отвеждаше в голяма, но съвсем безлюдна стая. Помещението бе с размери колкото малка банкетна зала, заето единствено от маса и два стола. Двете влязоха.
Тригора залости вратата и опита здравината й, преди да се обърне към Айви. Малтропът вече се бе настанил, внимателно поставяйки кутията си на земята, преди да сключи ръце и да се усмихне като отличен ученик. Генералът се опита да определи възможната причина за пълната инверсия на доверието. Преди създанието да избяга, бе подлагано на преобучение. Димънт бе казал, че процесът още не е завършен, но че вече са поставени известни предпазни мерки. Може би това бе една от тях. Във всеки случай най-добре беше да се възползва, докато имаше възможност.
— Къде са другите? — запита Тригора.
— Страхувах се, че са умрели… но това стана пред очите ти, а ти все още настояваш да узнаеш къде са, така че предполагам са още живи. Не зная. Ти знаеш ли какво им се е случило? — попита Айви. Докато говореше, нервността й изчезна напълно, сякаш бъбреше с приятел.
— Вярвам, че те, заедно с неколцина други, срещу които се изправих, бяха примамки — каза Телоран.
— Да. Да! Етер направи няколко. Каза, че тя била истинската и че трябва да я последвам — рече Айви, гласът й ставайки напрегнат.
— Остави това. Накъде се бяхте отправили, преди да се разделите? Защо бяхте във Върнест? — бързо запита Тригора, надявайки се заобиколи гневната реализация за предателството.
— Ами… Мечът му се счупи… Мисля, че аз го счупих. Бяхме се отправили на юг. Лейн искаше да съм в безопасност, така че ме отвеждаше натам, но трябваше да занесе меча си на поправка, преди да поемем към Тресор.
— Значи Лейн е в съюз с тресорците — рече Тригора. Отдавна бе хранила това подозрение, то бе подклаждало голяма част от презрението й към асасина.
— Има приятели там. Дължат му услуги, ако не се лъжа.
— Би ли продължил на юг без теб? Има ли и друга причина да отива там? — настоя елфът.
— Не мисля. Единствената причина бе, че не искаше да се тревожи за мен, докато се опитва да сложи край на войната — обясни Айви.
— Как възнамерява да стори това?
— Не зная. Но ще го стори. Той е удивителен — малтропът едва не изпадна във възторг.
Тригора потисна вълна гняв, породена от почитанието.
— Смяташ ли, че ще осъзнае липсата ти?
— Разбира се! — рече Айви.
— И че ще дойде за теб?
Айви закима енергично.
— А метаморфът? — продължи Телоран.
— Ами… да — дойде обезсърченият отговор. — Няма да остави Лейн — Айви се огледа, преди да прошепне със заговорнически тон: — Тя го харесва.