Тригора се извърна към вратата. Внезапен гръмовен удар разтърси пантите. Втори ги откъсна. Парчетата полетяха из стаята, последвани от грамадното туловище на Епидим. Айви се сви зад Тригора, която бавно прибра оръжието си.
— Какво правиш? Той ще ни убие! — изпищя малтропът.
— Предизвика недоволството на известно количество влиятелни индивиди, Телоран — направи й забележка с типичната си хладина той.
— Също така залових един от Избраните, нещо, което споменатите индивиди не съумяха да сторят. Смятам, че това заслужава да бъде отбелязано — контрира тя.
— А, да. Айви, както я наричат. Димънтовият проект. Кажи, как така съумя да не палнеш късия й фитил толкова дълго? — попита Епидим.
— Остави това. Съществува голяма вероятност останалите да приближават, а не смятам за разумно да се изправяме срещу тях тук — рече Тригора.
— Защо говориш с него?! Той е зъл! Да вървим! — каза Айви.
— Виж ти… зверчето ти се доверява? Забележително постижение — призна мъжът.
— Слушаш ли ме? Трябва да се преместим на по-удобна за отбрана позиция — каза полуелфът.
Епидим продължаваше да се взира в треперещата Айви.
— Не се беше разбързала особено преди появата ми. Пък и се съмнявам, че ще намерим по-удобна позиция от града — отговори Епидим.
— Преди появата ти владеех ситуацията с поне някакво подобие на тактичност. Можехме да останем незабелязани. Също така това не е форт, Епидим, тук има цивилни — запротестира Телоран.
— Цивилните жертви са част от войната — отвърна той.
Тригора не отстъпваше:
— Виждал си на какво са способни. Целият град може да бъде разрушен.
— Приемлива загуба — последва логичният ответ.
— Приемлива? Стотици люде ще изгубят живота си в замяна на два? Предполага се, че трябва да защитаваме тези хора!
— Цел, най-добре изпълнена чрез отстраняването на угрозата, заплашваща свободата им. Интересна е склонността ти да търсиш морално превъзходство в мига, в който се появя. Човек би могъл да заподозре, че имаш други мотиви. Някой не толкова разбран началник би съзрял дори неподчинение. Но треперещият прототип зад теб ти предоставя известно доверие. Позволи ми да усмиря настоящата ни пленница. Сетне дори ще ти позволя да ми кажеш какво си научила, наместо просто да си го взема — рече Епидим.
— Какво? Не. НЕ! — изпищя Айви.
Понечи да побегне, но тъй като умът й все още бе съсредоточен върху потискането на емоциите, за да не посее разруха наоколо, не бе достатъчно бърза. Кристалът в острието на алебардата докосна главата й. Стрелна се ярка, ослепителна мълния, съпроводена с енергиен пукот.
Миг по-късно Айви се стовари в несвяст на земята, потопена в дълбок и нежелан сън.
* * *
Недалеч на юг Етер нададе пронизителен болезнен вик. Строполи се на земята, вкопчила пръсти около белега на челото си. Далеч назад, Лейн наблюдаваше. За последните няколко часа тя го бе водила, преследваща Айви чрез някакъв мистичен метод, но повей на вятъра бе донесъл миризмата на женския малтроп и Етер вече не бе необходима. Мирисът бе примесен с други. Стотици хора. Намираше се в град. Ако усетът му за посока не го мамеше, мястото се наричаше Фолбрук.
Две миризми се открояваха. Първата бе онази, която не бе доловил на юг. Тригора. Другата принадлежеше на мъж, когото бе познавал под името Ардън, но вече знаеше, че в действителност е генерал Епидим. Двама генерали. Ситуацията вонеше на клопка, но нямаше какво да стори. В продължение на още няколко мига наблюдава небето. Утринта оцветявате облаците в бледозлатно. Ако генералите наистина бяха подготвени за него, мракът и метаморфът щяха да представляват приветствани, ако не и незаменими, съюзници. За момента не разполагаше и с двете. Единственият късмет бе близостта на мястото. Айви сигурно се бе опитвала да ги намери, за да измине такова разстояние.
Опитите за прикритие бяха отдавна изоставени. Лейн спринтираше из полето. Обученият му ум откриваше десетки грешки. От дълбоките, ясно различими стъпки, до близостта до оживения път, осъзнаваше невнимателността си, но не разполагаше с време за друго. Очите му се насочиха към града, отбелязвайки входовете и изходите и припомняйки си запомненото за покривите и задните улички. Формулирайки скромния план, който му бе по силите. Преценявайки разположението на войниците, къде биха се събрали и как би могъл да ги избегне. Определяйки къде би могла да се намира тя. Не можеше да губи време в търсене. Ако това действително бе капан, трябваше да знае с точност местоположението й, преди изобщо да е доближил покрайнините.