— Отдръпнете се! Бързо! — нареди тя, разблъсквайки хората.
Побеснялата сган неохотно започна да се отдръпва. Внезапно от средата на тълпата лъхна рязък повей. Когато пълчището най-сетне се раздели, Етер я нямаше. Елфът стисна меча си. Бе избягала, приемайки формата на вятър. Не се знаеше къде е и дали изобщо беше наблизо.
— Разпръснете се! Ако още е тук, искам да бъде намерена! — заповяда Тригора. — Но _не_ я нападайте! Оставете това на мен!
Местните бързо се подчиниха. Тригора вдигна глава към покрива, за да види дали Епидим не е съгледал къде е отишла Избраната, но очите му бяха вперени към северния хоризонт. Знаейки, че е безсмислено да го пита, Тригора се зае лично.
Усмивката на Епидим стана по-широка. Няколко тъмни форми бяха се появили на хоризонта. Обърна се към тълпата. Хаосът бе поутихнал. Жалко. Хаотичността винаги правеше нещата по-интересни. Нищо. Задаваше се още. За момента по-плодоносно щеше да е да насочи мислите си към реакцията на метаморфа, проявена при увесването на Димънтовия проект. Нараняването на един от Избраните бе показало директна корелация с болката на друг. Това бе теоретизиран ефект от предателството между Избрани, а ако можеше да има такова, то тези двете бяха най-вероятната двойка.
Моментално изникналият въпрос бе очевиден. Дали този трансфер на наказание достигаше до последната крайност? Ако убие създанието в краката си, щеше ли метаморфът също да умре?
Интригуващ въпрос. Логиката показваше, че щеше да последва такъв резултат. За кратко обмисли да тества хипотезата. Идеята бе бързо изоставена. Единственият наистина резултатен план, разработен за разправата с тях, се базираше върху запазването им живи. Щеше да задоволи любопитството си с втора демонстрация на ефекта. Сведе поглед към създанието. То потръпваше леко. Толкова скорошно възстановяване бе забележително. Забележително, но без значение, тъй като повторното усмиряване щеше да е напълно достатъчно. Обърна алебардата си, доближавайки кристала до главата й.
Внезапно отекна удар, оръжието едва не бе избито от ръката му. Генералът овладя захвата си, но преди да е успял да идентифицира източника на атаката, последва втора. Острие ужили ръката му със сила, достатъчна да лиши обикновен човек от крайника. Епидим небрежно отдръпна десница и се обърна да види кой го напада. Съзирането на Лейн не го изненада. Следващите две атаки на асасина бяха блокирани.
— Метаморфът, чудовището, сега и ти. Това прави трима Избрани на едно място. Трябва да внимавам, за да не предизвикам нещо преждевременно — загадъчно изрече той.
Лейн не му обърна внимание, обсипвайки го с удари. Епидим ловко ги отразяваше, без да се впечатлява от раната в ръката си.
Битката на покрива накара Тригора да изостави претърсваната алея. Понечи да се втурне към странноприемницата, когато един от местните дотича до нея.
— Какво? Какво има? — рязко запита тя.
— Открихме я! — викна мъжът.
— Къде? Покажи! — нареди Телоран.
Той развълнувано посочи по протежение на улицата. Елфът се втурна в указаната посока. Не успя да направи и две крачки. Нещо улови крака й и тя се строполи. Преди да е успяла да се обърне, мечът й бе изтръгнат. Когато се претърколи, за да се изправи срещу противника си, Телоран се озова очи в очи със същия цивилен, но истината вече се бе изяснила. Вече ненужната дегизировка изчезна, бързо заменена от камък. С могъщ размах захвърли меча надалеч. Мощен удар потопи Тригора в безсъзнание.
Етер изпитваше остро желание да довърши започнатото, но й предстоеше по-важна задача. Айви все още бе пленена, а докато това не бъдеше променено, собствената й смърт представляваше значителна вероятност. Инстинктите й нашепваха да се издигне във въздуха и да се стрелне към покрива, но въоръжените с алебарда се бяха показали като заплашителни противници. По-добре щеше да бъде да избегне риска.
На покрива двете оръжия се сблъскваха. Раната върху ръката на Епидим бавно бе започнала да оказва влияние върху движенията му. Лейн внимателно променяше позицията си, придвижвайки се инч по инч, докато накрая съумя да застане между генерала и Айви. С другия малтроп в безопасност зад гърба му, атаките на Лейн станаха още по-напористи. Епидим се съсредоточи върху защитата. Не след дълго единствените удари бяха дело на Лейн, голяма част от тях предизвикали кръв. Въпреки това, Епидим не изглеждаше изплашен, дори бе развеселен.
— Такава отдаденост! Такава съсредоточеност! И всичко това заради дребното създание зад теб? Какво те мотивира така? Запазването на вида? Или нещо по-силно — размишляваше на глас Епидим, сякаш битката бе най-дребната от тревогите му.